Българската православна църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица

На 15 август Българската православна църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица.

Това е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Денят е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.

Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“.

В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция 

Празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио. Тъй като от гръцки Панагия – пресвета, е синоним на Богородица, днес празнуват и всички с името Панайот, Преслав, Преслава.