„Галъп“: 66 % от българите смятат, че мерките на властта срещу епидемията са достатъчни

Като цяло българите приемат и подкрепят извънредното положение. Това личи от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 1000 пълнолетни българи между 20 и 23 март.

На въпроса как оценяват мерките на властта срещу епидемията: 

66% казват, че са достатъчни
17% твърдят, че са прекалени
15% смятат, че са недостатъчни

Това базово възприятие обуславя много голям прилив на доверие към управлението:

Действията на правителството като цяло се одобряват от: 74% 

срещу неодобрение от: 22%.

Действията на МВР се одобряват от: 80% срещу неодобрение от: 15%

Действията на Министерството на здравеопазването се одобряват от: 83 % срещу неодобрение от: 12 %

Действията на Министерството на образованието се одобряват от: 86%

срещу неодобрение от: 10%

Одобрението и неодобрението към отделните личности в ръководството на страната изглежда в момента така:

– Бойко Борисов + 73% срещу ̶ 21%
– Ген. Мутафчийски + 89% срещу ̶ 10%
– Владислав Горанов + 45% срещу ̶ 26%
– Томислав Дончев + 54% срещу ̶ 18%

Много високи нива на одобрение получават съсловието на:

– лекарите (+91%) и
– учителите (+87%).

Реакциите на хората на самата епидемия се разбиват на три групи:

– паническа (22%)
– тревожна (64%)
– спокойна (12%)

Повече от една пета от българите искрено смятат, че настоящата епидемия е едно от най-страшните неща, сполитали човечеството. Това преувеличение е свързано пряко с факта, че над една трета от българите смятат за реална опасността да умрат от коронавирус. Тази паническа нагласа сама по себе си е опасна. Главно, защото адресира към властите очакване и изискване за свръхрепресивни панически мери. Цели 37% признават, че лично те изпитват страх от вируса.

Все пак две трети от населението са в плен не на паника, а на по-силно или по-слабо изразена тревога. Тя изкуствено се подсилва от ширещата се представа, че епидемията е смъртоносна не само за възрастните и хронично болните, но и за младите и децата (45%).

Твърде голяма част от българите (64%) са на мнение, че коронавирусът не е естествен, а е лабораторно създаден. И пак приблизително толкова (66%) смятат, че в най-скоро време човечеството ще има лекарство против вируса.

Радва установеният от проучването факт, че хората масово вземат мерки против епидемията:

– Практически всички твърдят, че си мият по-често ръцете;
– 80% ползват дезинфектанти;
– 90% са ограничили личните си гостувания;
– 5% се борят с епидемията с предпазни маски.

Хората масово не само приемат, но и одобряват ограничителните мерки на правителството. Между 88% и 94% одобряват:

– забраната на всички публични събирания;
– затварянето на границите за чужденци;
– забраната българите да пътуват в чужбина.

Общественото мнение обаче е разделено по:

– Забраната да се пътува от град в град: + 56% срещу ̶ 40%
– Въвеждането на вечерен час : + 59% срещу ̶ 39%

Първоначалните масови опасения, че в България ще свършат храните и лекарствата, са по-слабо изразени: (13% до 27%).

За сметка на това в масовата психика възникват тревоги за икономическите последици от епидемията – хората се опасяват, че:

– Ще загубят работа – 20%
– Няма да могат да си плащат кредитите – 29%
– Няма да могат да покриват битовите сметки – 38%

Към това се добавя твърдението на 3% от анкетираните, че вече са загубили работа!



Като цяло (както показва и изследването на Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 28 страни) България е „среден случай“ в Европа и света. Това донякъде се осъзнава от самите българи, а донякъде се отразява и в техните нагласи.

На въпроса „Кой модел на борба с вируса смятат за най-правилен:

(1) репресивен /„китайски“,

(2) ограничителен / „европейски“

(3) свободен / „шведски“,

българите се разделят така:

– за „китайския“ модел: 30%
– за „европейския“ модел: 42%
– за „шведския“ модел: 23%

Тази „средна“ и сравнително трезва реакция в условията на епидемия е в унисон с масовото мнение на българите (87%), че на фона на другите страни България се справя сравнително успешно, а също и че особено благоприятно за страната е, че съвсем наскоро тя успя да избегне мигрантска вълна от Турция (89%).

Методика

CATI (Computer Assisted Telephone Interview) n=1000  Национална, за населението на възраст 18+ г.  20-23.03.2020 г.  Абсолютна максимална грешка ± 3.0 при 50% дялове 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Източник: Епицентър