Проф. И.Баева и проф. И.Христов в Ботевград: „Преходът свърши през 2007г, Западът си купи историческо време, ликвидирайки бившата Източна Европа“

„Кой започна прехода, с какви намерения и какви бяха нагласите на хората на 10 ноември 1989 г? На този въпрос отговори проф. Искра Баева, преподавател по нова история в Софийски университет, на срещата дискусия „Митове и истини за българския преход“, организирана от Дискусионен клуб към Общински съвет на БСП -Ботевград. Дискусията бе уважена и от  проф. Иво Христов – преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, народен представител и автор на десетки публикации по социология на правото, геополитика и социална философия. На срещата присъстваха още Борис Цветков – областен координатор и член на националния съвет, както и Николай Белалов – секретар на Националния политически институт на БСП.

„След 30 години трябва да си дадем една равносметка какво се случи, какво очаквахме и какво от тук нататък да направим?!“. С тези думи Иван Илиев, председател на Дискусионния клуб, откри събитието. Защо „Митове и истини“ и кои са митовете и истините, случили се през последните 30 години?! Иван Илиев посочи, че истина е това, че нашият преход бе мирен и за разлика от някои други страни това е един голям успех. Втората истина е, че всички управлявали страната за този период имат вина и е време историците да кажат какво точно се случи за тези 30 г. Кои са митовете?! Според Иван Илиев мит е, че вина за процесите на прехода единствено вина носят БСП и Държавна сигурност. Митове са също съществуването на концлагер в Скравена, както и, че през 1990 г на митинга на СДС е имало 1,5 млн. граждани.

Дискусията продължи при жив интерес от страна на присъстващите граждани. Тя се състоя на 1 октомври, от 17.30ч в малккия салон на читалище „Хр.Ботев“Ботевград.

Проф. Баева, която е първият историк, изследвал прехода, заяви, че хората преди повратната дата 10 ноември са изразявали всеобщо недоволство от социализма. „Хората посрещнаха с ентусиазъм смяната на Тодор Живков и смятаха, че от тук нататък ще дойде истинската демокрация. Включително и аз смятах, че ще бъде запазена социалната сигурност, която я имаше по време на социализма, ще бъде унищожена цензурата“, каза Баева. По думите й  в България преходът започна отгоре –  от властта, без участието на обществото. Много скоро започна разделението. Оказа се, че хората от БКП , които извършиха промяната за добро, имаха едни намерения, политическият процес тръгна от други- дисидентското движение.  Про. Баева призна, че е била част от една такава опозиционна организация – движение „Гражданска инициатива“. Според нея промяната не дойде с бюлетината, а с политическо противопоставяне. БСП имаше „щастието“ да изживее срива на икономиката в тези първи години, преди да дойде СДС на власт, които настояваха да се откажем от тежкото машиностроене и да заложим на туризма и селското стопанство. Според проф. Баева 2, 5 млн. българи избраха да живеят в чужбина, не заради свободното движение, а защото бяха прогонени, поради невъзможност да намерят препитание в България. Това според нея това  е един от важните резултати на прехода. Проф. Искра Баева постави акцент на два въпроса: Свършил ли е преходът? Тя счита, че това е станало с присъединяването на България в Европейския съюз през 2007 г, и преходът се случил не, за да живеем по-добре, а за да върнем капитализма в България. Другият важен въпрос, който засегна е, какво да се прави от тук нататък? Тя изрази мнение, че унищожаването на завод „Чавдар“ в Ботевград, показва резултатите от прехода. Според нея, това че живеем в капитализъм не трябва да ни отчайва, а да ни мобилизира. По думите й за разлика от 90-те години, днес в университетите има все повече млади хора, които са леви. За съжаление повечето от тях не припознават БСП, като свой изразител“, каза още университетският историк.

Според проф. Иво Христов терминът „преход“ е хрисим, само че не знам откъде прехождаме. Той припомни, че само  за 25 г между 1944 г и 1970 г Българи, която е феодална държава с примитивно население, осъществява цивилизационен и социален скок. Страната ни бе 28-мо  място в света по индекс на човешко развитие. В условията на преход от 90-те години България от страна от втория изпадна в третия свят. Според проф. Иво Христов пазарна икономика не съществува, това е биологическо клише. Но по-важното, че днес два милиона България обслужват други икономики и общества, а техните деца са безвъзвратно загубени за българския национално-технически капитал. „Това не е емиграция, това е евакуация на огромна част от българското население“, коментира професорът. През социализма имахме 15 ВУЗ-а, сега имаме 58. Според него това е организирана престъпна дейност – „издават ти образование срещу фактура“. За 25-30 години обществото се варваризира – в България не съществува общество като единна интегрирана система. В края на 2020 г България финишира в откровен криентилистки авторитарен режим. България няма модерна партийна системa. Това не са партии, а клики – нещо което е характерно за късния Рим от 2-3 век. Парламентът не изпълнява най-важната функция –  да представлява структурирани интереси на обществото, защото българското общество е попара. Политическият живот е само едно мимикрия, защото под него няма социална подложка. ГЕРБ дойдоха в края на прехода , за да охраняват резултата от прехода, а сърцевината на прехода бе, че една клика овладя икономическите шансове на държавата, за сметка на деиндустриализация и деморденизация на обществото и вкарването му в Третия свят. За 30 години абсолютно закономерно загробиха страната си  с нашия страх,  с нашия мързел , с нашата глупост, с инфантилната си политическа култура. Българите нямат отношение към собствената ди държава“, заключи проф. Христов

В последвалата дискусия бяха изложени спомени за родното производство в завод „Микроелектроника“, завод „Пластхим“ в Ботевград и Комбинат по микропроцесорни системи – град Правец. Поставени бяха въпроси като „Външни сили ли дадоха идеята да започне  смяната на властта през 1989?”към проф. Баева  и “Имаме ли ресурс да се върнем обратно към индустриализацията в леката промишленост?“ към проф. Христов. Tези въпроси постави адв. Христо Якимов.

На първия въпрос проф. Баева отговори, че идеята наистина е външна, която поражда друга идея да се проведат избори за  Велико Народно. Идеята е широко лансирана от СДС. „Тя се роди на един семинар по теоретични проблеми на социализма, който водех в исторически факултет на Софийския университет. Идеята за една демократична конституция бе лансирана  Димитър Луджев, Снежана Потушарова и на Стоян Ганев, които бяха членове на БКП. Те пропагандираха тезата да преодолеем изостаналостта , като направим една демократична конституция. Тази стратегия се провали, защото беше разположена върху абсолютната увереност, че СДС ще победи. Проблемът дойде от посещението на държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър през февруари 1990г , когато на кръгла маса се водеха преговори, какви да бъдат изборите. Той направи срещи с Петър Младенов и Андрей Луканов, след което направи среща с ръководството на СДС- Желю Желев“, сподели проф. Баева. По думите й Бейкър налага идеята час по-скоро да се проведат изборите и предвещава победа за СДС. Но след като с бюлетината не се осъществява демократичната промяна, започва политическо противопоставяне. „ Започнаха Студентската стачка, „Градът на истината“, искането за оставка на Петър Младенов. И други държави са зависими от чужди държавни, но се съобразяват според своя интерес. При нас вилнее някакъв сателитен синдром, че другите отвън ще ни кажат как ще е по-добре и ,че другите отвън са виновни за всичко – загърбихме Съветския съюз и се обърнахме към Запада, убедени, че от там ще дойде спасението“, добави проф. Баева. Според нея единствено правителството на Жан Виденов не е следвало външни намеси в управлението на държавата.

„Българското общество е като детска градина, която има нужда от наставник. Само забележете как наричахме хората, които ни управляваха през всичките години на прехода. Първо ни управляваше командирът, след това дойде царят дедо – Симеон Сакскобурготски и сега ни управлява Баце. Ние не сме способни да имаме, собствено, отговорно и автономно поведение. Някой трябва да ни командва. Самият факт, че човек от подземието идва да оправи проблемите с подземието, показва тежък инфантилизъм. В нашите географски ширни изобщо не се среща културата на отговорното отношение, защото ние не можем да осъзнаем, че малките крачки са важни на локално ниво“. С този коментар проф. Иво Христов направи опит да даде глътка оптимизъм за бъдещето, но неуспешно.

Големият въпрос днес е, как почти 100 г след възникването на първата работилница на мястото на единствения завод за производство на автобуси „Чавдар“ в Ботевград, днес няма и помен от него. По този въпрос изложи своята гледна точка главният конструктор на легендарния завод – Александър Гавалюгов. Той се върна в годините назад и посочи, че завод „Чавдар“ е произвеждал около 95% от обществения и ведомствен транспорт за страната до 1989г , а днес спомен за това е само обезкостената административна сграда. Гавалюгов с болка си спомни за някои факти. През 1924 г се произвежда първата каросерия. За периода 1975 до 1990 г са произведени 32 250 автобуса и 152 съчленени тролейбуси. Общият брой на работещите е бил 3 300 човека, като  в базовия завод в Ботевград са били 2 200 души, от които 65 човека са били с инженерно образование. През 1999г Муравей Радев е издал заповед за ликвидация на „Чавдар“. Сменят се 5 ликвидатора. Много машини с цифрово управление се продавали основно в чужбина и по-конкретно в Турция. Една част от машините ги е купил един от братята Бобокови. След като ги освежавали ги изпращали по Индия. Отделно фирми в Турция не можели да пуснат машините и се наложило да вземат бивши работници на Чавдар да обучат техния персонал.

„На кому е нужна демократична България – на никой!“, каза Иван Донков, работил дълги години като организатор „Съвместни предприятия“ в завода за „Микропроцесорна техника“ Правец. Според него преходът би могъл да се нарече  шменти-капели.  По времето на Иван Костов в Правец идва генералния секретар на САЩ , който посещава завода за „Микропроцесорна техника“ и в Почетната книга пише: “Уважаеми господа стягайте се, защото Правец и България са след нас!“. След 6 месеца Иван Костов взе решение заводът да бъде ликвидиран, от 45 милиона  оценен за приватизация той бе продаден за три милиона и в момента стои така“. Според Донков истината за прехода не трябва да се спестява, а да се казва.

 Въпросът към двамата професори бе, каква трябва да е ролята на социалистическата партия в този преход и в днешния български капитализъм?

Проф. Баева заяви, че капитализмът, както и социализма имат много лица. Според нея капитализмът дойде отвън. Първо е бил реставрационен, т.е. да се върне България такава, каквато е била преди 1944г. „В академичните исторически среди изобщо не се приема индустриализацията на България през социализма. В момента ние сме в т.нар.  периферен капитализъм, което означава, че ние сме само подизпълнители на онези фирми и предприятия, които фактически се развиват“,  обясни проф. Баева. Според нея България е била винаги зависима от външния свят, още Димитър Благоев го е бил казал. Тя изрази мнение, че нещата биха се променили при един глобален процес на социалистическо преустройство. „БСП трябва да се бори за нов социализъм и откровено да каже , че се бори за такъв, а не за омекотяване на последиците от капитализма. За съжаление аз не виждам такава тенденция“, каза в заключение проф. Искра Баева. „Първото, което предстои пред БСП и обществото с всекидневните си действи, e да се опитаме да отстраним досегашното управление на ГЕРБ“. Това е първата задача , която БСП трябва да осъществи според Борис Цветков, член на Националния съвет на БСП. Според него това би станало чрез просвещение, чрез дискусията като в Ботевград, с излизането на площада, с разговора вкъщи и в завода и на пейката пред блока.

„Западът си купи историческо време, ликвидирайки бившата Източна Европа и бившия Съветски съюз. Техният погребален звън дойде през 2008 г и сега – 2020г. Тепърва ще става, каквото ще става. Ние преживяваме едно интересно време, по китайски образец. Според статистика над 60% от хората в България живеят под прага на бедността. Ако си над тази линия, не можеш да се отървеш от властта“, каза проф. Христов.

По повод една от негативните страни на прехода Иван Илиева припомни, че ако на ДЗУ Стара Загора ( Завод за дискови запаметяващи устройства) му бе позволено да работи, българският външен дълг щеше да е изплатен. Вместо това неговите работници сега работят в Силиконовата долина в Калифорния. Той коментира твърденията, че пенсиите по времето на Жан Виденов били 3 долара. Според него вина за това има Джорж Сорос и Международният валутен фонд.

По повод поставен въпрос от Веселка Иванов от Трудовец, защо се говори непрекъснато за неща от миналото, а не погледнем в бъдещето, проф. Иво Христов отговори, че без да познаваме миналото, няма как да градим бъдещето си. Той с носталгия заяви, че „нашите деца нямат никаква представа каква държава е била България по времето на социализма, а именнно – космическа държава. „Днес обаче ние не сме периферия, а сме периферия на периферията“. По думите му правителството на  Бойко Борисов произведе 30 милиарда долара външен дълг. „Лошият комунизъм, който бил фалирал България и Тодор Живков, който го съдиха, завари 6 млрд. долара външен дълг. Никой обаче не казва , защо бе създаден. Той бе генериран, защото Горбачов реши  да бъдат иконимизирани отношенията в СИВ и каза на българите да си плащат в чужда валута за услугите, които плащате от Съветския съюз“. Според проф. Христов той нанесе най-сериозния удар на българската икономика от 1986 г нататък. Но за разлика от днес тогава имаше кой да купува завършени български продукти, а днес страната ни внася стоки под външен диктат.