78 г от разстрела на партизани и ятаци в м.“Брезовица“ бяха отбелязани с възпоменателно тържество

78 години от разстрела на партизани и ятаци от Ботевградския край честваха днес социалисти от община Ботевград и близките на загиналите на 17 март 1944г.

Тържественото поклонение се състоя на паметника в местността „Брезовица“ над Рашково. Гости на събитието бяха Борис Цветков – зам.председател на Български антифашистки съюз и Николай Белалов от Градския съвет на БСП-София. Присъстваха кметските наместници на Рашково – Радка Николова, на Радотина – Йовка Милева, на Краево -Красимира Димитрова, на Кметство Литаково – кметът Пешо Младенов. Възпоменателното тържество протече с участието на Общински духов оркестър, с диригент Иванка Савова.

Исторически доклад изнесе Николина Цолова – председател на Общински съвет на БСП-Ботевград. В своето слово партийният лидер заяви, че  17 март връща поколенията назад във времето, когато преди 78 години местните герои са жертвали себе си и идеалите си за свобода и справедливост в името на нашия по-добър живот. „За съжаление след 78 г отново сме свидетели на смърт и разруха с военните действия в Украйна, където вече 22 дни невинни жертви  губят живота си, не заради чисто човешките си идеали, а заради геополитически въпроси. Нещо повече –  в заложници на конфликта станаха милиони хора в Европа и света, станахме зависими за хляба си, за оцеляването си. След 78 години мир, подарен ни от братския руски народ, днес чувстваме заплаха и ние българите, но не от насадения общоевропейски враг Русия, а от задкулисните цели на други политически субекти. Само политическата воля за мирен изход от войната би дала оптимизъм за нашите деца, които всички искаме никога да не изпиват това, което изпитаха децата на Украйна. Вярвам, че нашите политици и държавен глава ще вземат най-добрите решения, които да са в национален интерес. И нека не забравяме и не отхвърляме историята, която ще продължим да пишем за идните поколения“, подчерта партийният председател.

„Те вярваха като един, народът бе обединен и първо свали монархията, а след това цялото буржоазно фашистко управление в България“. Това каза Борис Цветков за хилядите партизани и ятаци, участвали в съпротивата срещу фашизма. „След тези години ние и нашите деца отраснахме спокойни –  имаше образование, здравепазване и работа за всички“. Цветков изрази възмущението си от решението на някои кметове да премахнат паметници на руски и други военни, дали живота си във войните, за свободата на българския народ. Като такъв пример приведе случая в Мирково. Според него конфликтът в Украйна постигна една от целите на САШ – славяни да избиват славяни. Цветков осъди действията на Запада, затова че подпомагат с оръжия Украйна, вместо да насърчат мирния изход от конфликта.

Какви са фактите, отпреди 78 години:

В подкрепа на съпротивителното движение и борба  участва почти цялото население на село Рашково. Нашият Балкан е не само център, но и най-сигурното място за закрила на нелегалната дейност в почти целия Ботевградски район. Рашково е най-безопасната база на партизанския отряд „Чавдар” през периода 1941-1944 година до злокобната нощ на фаталния 13 март 1944 г., когато 780 жандармеристи, полицаи и агенти блокират селата Новачене, Литаково, Радотина, Рашково и Игнатица. Училищната сграда на с. Рашково е превърната в полицейски участък и до обяд са докарани арестуваните 251 човека. Заподозрените са жители на селото и околните махали.

            Арестуваните са подложени на нечовешки мъчения и жестоки побоища. В продължение на два дни и нощи, агенти и жандармеристи чрез изтезания се опитват да изтръгнат признания за дейността на партизанския отряд, техните помагачи и ятаци, за нелегалните дейци на партията.

            14 март, на свечеряване, полицията подкарва част от арестуваните към щаба на жандармерията в село Литаково. Полицаите там са „по-опитни и обиграни” при мъченията и разполагат с по-съвременни средства за изтезания. На петия ден след акцията, полиция и агенти, след като са убедени, че няма да получат никаква информация от арестантите, решават, че 12 от тях трябва да бъдат разстреляни, без право на съд и присъда, при изсцениран опит за бягство – 11-сет мъже и една жена, 7 са рашковци, 2 са от Новачене,  по 1 от Литаково, Радотина и Игнатица.

            Преди 78 години на днешната дата 17 март 1944 година, полицейският фелдфебел на развиделяване, с фенер в ръка, застава на вратите на училището в село Литаково и започва да чете имената на нарочените за бегълци.

          За да се  запази злокобната тайна фашистките палачи избират най- усойното място в Литаковския балкан , местността „Брезовица”. Решено е – РАЗСТРЕЛ. Изправят ги на върха на 100 метрова отвесна скала. Тогава се чува командата „ОГЪН”, но се случва чудо, чуват се изстрели, но никой от скалата не пада, т.е. войниците не стрелят по обречените, а във въздуха. Следващ изстрел – същото. Един войник припада и офицерът е принуден да замени войниците с жандармеристи.  Още с първия залп от високата скала политат 12 орли като простреляно ято, но не  към пропастта, а към своето безсмъртие. Така, гледайки смъртта право в очите, загиват 12 безстрашни синове и дъщери на ботевградския край.