156 години градско начало…
Статията, която напомня за градското начало е написана на 23-ти март 2018 година и изнесена на страницата на музея във връзка с някои въпросителни възникнали около датата, смятана за обявяването на селището Самунджиево за касаба (град) с името Орхание и кааза (център на околия). През 2021г. по инициатива на Исторически музей-Ботевград, гост в музея бе проф. Орлин Събев, който обяви, че всъщност султанският документ е ираде (указ) от 15 ноември 1865 г. (нов стил) или 3 ноември 1865 г. (стар стил). Понеже в описа на Османския архив в Истанбул документът е описан като отнасящ се за „Сомунджу“, трудно се е открил и се отнася за две селища, които стават околийски центрове с един и същи султански акт – Тутракан и Самунджиево.Това ираде е придружено с изложение от меджлиса на Дунавския вилает в Русе и изложение на великия везир, в които се посочват мотивите за превръщането им в околийски центрове.
За Самунджиево е казано, че селото ще стане център на околия, защото жителите на Етрополе не се „спогаждали“ с жителите на околийския център Златица, към който Етрополе бил подчинен. Затова Етрополе и околните села се отделят от околията Златица и стават самостоятелна околия, но с център Самунджиево, защото селището заемало по-централно място в новосъздадената околия. Със същия султански акт името му става Орхание.Има още няколко документа, които се отнасят за строителството на новия конак в Орхание. В тях се казва, че към околията Орхание принадлежат 30 села и че самата околия на практика била сформирана през март 1866 г., както пише и във в-к „Дунав“ през септември 1866 г.Има и интересен документ от 1870 г. – колективна молба от първенците и еснафите в Етрополе, с която те молят султана Етрополе да стане център на Орханийската околия, а не Орхание, защото Етрополе бил по-голям от Орхание, а откакто Орхание станал околийски център, Етрополе започнал да запада като търговски и стопански център, понеже мнозина търговци и занаятчии се преместили в Орхание.ГРАДСКО НАЧАЛО … или за един „ферман“ под въпросНа 7.11.1864г. е въведен в експериментално приложение Закон за вилаетите в Османската империя – и към тази дата се отнася образуването на новите вилаети Дунавският и Анадола. Официално закона е приет през 1867г. Основната цел на вилаетските реформи е централизация чрез децентрализация. Правилникът се състои от обща част, в която се дават разяснения за административната структура на вилаета, като в пет раздела са посочени правата, задълженията, отговорностите и начина за избор на вилаетските чиновници. Посочват се и точните граници, територията и населението на новата провинция, както и административната уредба. На запад вилаета достига до р. Тимок, на изток до Черно море, река Дунав е северната граница, а Стара планина – южната. Площта на тази територия е 91 624 кв. км, разделена на седем санджака. Това са Русенски, Нишки, Видински, Софийски, Търновски, Варненски и Тулчански. Първите резултати от преброяването започнало още през 1865г. посочват, че в областта живеят 1 994 827 жители, разпределени в 38 града и 1328 села. Групирани са в 45-48 кази, като в Софийски санджак освен старите кази е новосформирана и една нова. Това е казата в село Самунджиево от бившата Етрополска каза, именувана вече Орханийска. От споменатото преброяване в частност на Софийския санджак, данните сочат следното – в Орханийска каза живеят 1050 жители, като от тях 773 са християните, 183 мюсюлманите, 41 човека са черкезите и 53 души цигани.Валията е длъжност на оглавяващ провинцията. За такъв на Дунавския вилает е назначен Ахмед Шефик Мидхад паша – управлявал в периода 5 октомври 1864 – 24 февруари 1868г. През 1865г. той започва своята дейност с постоянна инспекция на всички органи на властта в целия вилает. Инспектират се строежите, пътищата, населените места. В една от първите по-дълги инспекции, той успява да обходи цялото трасе на пътя Русе – София, заедно с екип от инженери, строители и архитекти. И по това време вероятно е давал преки указания на място във връзка със строителството. По същото време Етрополе, бидейки с дълбоки търговски традиции и връзки, както със страните отвъд р. Дунав, така и с най-големите пазари на Османската империя, остава в периферията на новия път. Етрополските първенци правят всичко възможно, за да отклонят прокарването на важния път и настаняването на редовни турски войски, както и черкези в града. До късната есен на 1865г. по страниците на в. Дунав се пише за Самунджийска каза. Едва в бр. 42 от 15.12.1865г. на вестника, за първи път влиза в употреба новото име – Орханийска. По същото време се търси и обявяването на село Самунджиево за касаба (град) с името Орхание – края на 1865г. В някой краеведски изследвания е публикуван султански ферман-указ, който все още не е открит. Един от авторите го датира чрез вестник “Дунав”, бр. 66, г. II от 20 март 1866г., (2-ри април н.с.), но след текста на цитирания ферман се посочва датата 15. 11. 1866г. Разбира се, напълно възможно е да е недоразумение, но при всички случаи ако има такъв ферман то неговата дата ще трябва да е по-ранна! Какво се случва с новосъздадения център в лицето на бившето село Самунджиево в ранните дни на 1866 година? От този вестник “Дунав”, който всъщност изпълнява ролята на държавен вестник за Дунавския вилает разбираме, че Софийският управител Фехим паша, пристига в Орханийската каза, за да провери състоянието на новите строежи. Каймакаминът на касабата (града) Мехмед ага, пак по съобщеното там, е назначен от месец март, но заема мястото си след 02.04.1866 г., когато е края на Първото общо събрание на Дунавския вилает и отчет на дейността по реформите.Той съобщава че именно реформите са причина през котловината в близост до София да се прокара важен път, който съединява Русе и София. Стратегическото място по трасето на търговската верига пък, за възникване на град на кръстопът. Всички от посочените градове на санджака са стари нахийски и казалийски центрове, още от времето на първото преброяване на населението в Османската империя от 1831г. На територията на новосъздадената каза (община), влизат две самостоятелни нахии(селища), Етрополе и Тетевен, както и селата – Голям Извор, Малък Извор, Брусен Лопян, Абланица, Добревци, Шумнене, Видраре, Осиковица, Калугерово, Своде, Правец, Лъжене, Скравена, Врачеш, Новачене, Литаково, Липница, Краево, Радотина, Рашково, Боженица, Курново, Караш и Хубавене, макар и някъде да се споменават 28 и даже трийсетина села. Орханийската каза се развива като икономически център, крайно благоприятно за създаването и надграждане на търговски и културен живот. Сведения за това са изнесени отново във вестник “Дунав”, в дописка от 20 март, (2 април н. с.) 1866г., отново достигнал до нас в страниците на Петър Ценов: “Както за устройството на града, тъй и за основаването на местните работи Факим паша – софийски каймакамин, напреди отиде там и като постоя десет дни, завърна се в средоточието на санджакът …Тоя град Орхание е едно разработено место на Софийския път, щото съразмерно с другите каази на Софийския сенджек, той захвана от ден на ден да се прочува, от което на празните места аршинът, ако струваше напред пет гроша, сега се продава двадесет и пет гроша и всеки захвана да си прави магазин и дюкяни … явно е, че градът Орхание в малко време ще напредне”. За няколко месеца под ръководството на Факим паша се оформя планирането на града. Уголемяват се кварталите, разширяват се улиците. Довършва се планировката и града се разделя на седем махали – две за турците, една за преселниците и четири за христяните. Пак от същия вестник разбираме, че заедно с постройките в града върви и усиленото прокарване и изработване на пътя, който минава през новия град. “За тая бърза и усилена работа свидетелстват честите прегледи, които прави софийският каймакамин”.От дописка в друг брой – 112 от 28 септември 1866 г. научаваме: “Този град е отгоре на разработения път, построен на едно равно поле и има една чаршия на дължина 600 аршина, и на средата му една твърде голяма и украсена кула за часовник, до която се намира едно место за седение. От двете страни на реката, която тече всред градът, направил ся е един каменен зид около 200 аршина на дължина, отгоре на който са направили и пармаклъци според новия начин, отгоре на тая река, направили са два мостове и няколко кафенета, а отзад е направено и правителствено седалище, което е едно место на най-добър изглед в градът. В околността на това место се прави една кевгирена джамия, която ще се свърши наскоро, а в чаршията на този град изново се направиха и от двете страни около 12 дюгени; също тази чаршия е постлана и от двете страни с калдъръм, широк един аршин и половина, а на средата са е оставило едно место във вид на шосе широко 10 аршина. Дюгените са направени на една мерка и на един вид, тъй щото те са разположени и от двете страни на чаршията по най-права линия; така също са направени улиците, щото градът в направата си вижда ся съобразен с геометрическите правила, от което като е направен по тия правила, той заслужава да се възприеме за пример от другите места. Освен това сега се направиха 12 къщи, три кафенета, седем кръчми, едно казино, четири къщи за преселници, а от другата страна, прилагат се още здания, с което градът напредва. Поставянето на градът в такова едно начертание заедно с напредването му в такова малко време, заслужава една признателност”. Новата каза изисква и учредяването на правителствени и административни служби. В новоизградения конак е настанена службата на каймакамина (окръжен управител). Определя се място за Идре меджлисът (окръжен съвет), за Давне меджлисът (съдебен съвет) и за новоизградената земеделска каса. Когато унгарският пътешественик Феликс Каниц през 1873г. минава през гр. Орхание, отразява следните свои впечатления: “Този малък град, разположен в едно триъгълно поле е едно изкуствено създание на Митхад паша, който го прави главно седалище на една околия, брояща 25 села. В 1871г. градът бе едно голямо село от 370 български къщи, 85 турски, 25 черкезки и 25 цигански. Улиците са правилно терасирани, но къщите са жалки, а и дюгяните и кафенетата нямаха добър изглед”. Тази обективна преценка, която изключва централния площад, говори, че градът още не се е отървал от своя селски облик, макар и вече построената до края на 1867г. часовникова кула. Официализирана е датата 11 март 1866г. (23. март н.с.), но при всички случаи, придаването на градски облик на селището е започнало много по-рано. Самото построяване на кулата придобива първостепенно значение както за властта, в лицето на валията на Дунавския вилает, така и за жителите на града. От една страна това е един вид политическа демонстрация, показна за европеизирането на османската империя. От друга – строежът е показател и за значението на самото селище. Вече повече от 150 години!
Източници:Влайкова, С.: Симеонка Влайкова – Ботевград през годините 1, Ботевград, 2000г;Казаков, В.: Володя Казаков – Часовниковата кула на Ботевград, София, 2017г.;Романски, П.: От Зелин до Ботевград, София, 2001г.;Тацов, Ал.: Александър Тацов – Под стряхата на историческата истина! Етрополе-Златица-Орхание, 1934г.;Ценов, П.: Петър Ценов – Орхание и Орханийско, София, 1926г.;Снимки: Фонд на ИМ – Ботевград
