Прерязаха лентата на реновираната крепост „Боровец“ над с.Разлив
Днес бе прерязана лентата на реновирания обект Антична и късноантична крепост „Боровец“ над с. Разлив, след 14 г проучвания. С това тя е в готовност за включване в националната мрежа от културни обекти. Лентата прерязаха Таня Борисова- директор на Исторически музей-Правец, Деян Николов – зам.кмет на Община Правец и Юлиан Димов – управител на фирма ПСП“АД, която извърши консервацията и експонирането и социализацията на крепостта.
Исторически музей – Правец започва археологическите проучвания още през 2008 г под ръководството на директора Таня Борисова, заедно с археолозите Даниела Занева, Валери Григоров от Националния исторически музей при БАН, по-късно участва и проф. Румен Иванов и проф. Венцислав Димчев, участват още Димитър Маджаров от Хисар, помагала в разкопките е и Рени Лазарова- директор на Исторически музей Ботевград. Ръководител на проекта е Красимир Първанов.
Преди повече от 4 г Исторически музей-Правец изготви проект, с който кандидатства пред МРРБ за финансиране по „Програма за трансгранично сътрудничество България-Сърбия“ и го печели с 98,5 точки заедно с община Сурдулица. В продължение на две години се извършват дейности по реставрация и консервация. От крепостта „Боровец“ има видимост към останалите 15 крепости в района, включително и крепостта „Боженишки Урвич“. Разкрити са два входа към крепостта „Боровец“, открити са 15 сгради във вътрешността и една пещ за обработка на желязо. В продължение на 100 линейни метра е разкрита мощна крепостна стена, която е най-добре запазена в северозападния ъгъл. Общата площ на крепостта е 5 декара и 300 м. Монтирани са 17 информационни табели с QR кодове, които след сканиране показват добавена реалност. За реставрацията са качвани с коне 100 тона камъни.
Да припомним, че през 2013 г Община Правец по програма за развитие на селските райони изгради екопътека към крепостта.
Актьори от Сдружение „Мос Майором Упиосердице“ (Заветът на предците от Сердика) за трета година възпроизведоха късноантична възстановка от края на 3-ти век до средата на 7-ми век на Римската империя. Сред присъстващите гости бе зам.кметът на Община Ботевград Борис Борисов и общинският съветник Николина Цолова. Поздравителен адрес по повод откриването на крепостта изпрати областният управител на Софийска област Дарина Николаева.
https://www.vbox7.com/play:4ce6ea99ed
„Когато готите нахлуват през 3 век, за първи път, на Балканите, те носят със себе си култовете на своите стари германски богове. Много от които, култове ще оцелеят по-късно чак до 9-10 век, само че в Скандинавия. На Балканите те бързо се покръстват. През 4 век Римската империя спира да преследва християнството, но после, относително бързо, самата империя се християнизира. Готите на Римска територия на Балканите през 4 век бързо стават християни.
На външен вид те не са се отличавали от другите обикновени християни. Свещеникът носи туника или далматика, дълга почти до земята. Също така свещеникът носи калцеи – обикновени римски обувки, а тържественото богослужебно облекло е фелонът. Цветът на фелона е според възможностите на свещеника. По-богатите свещеници носят по-богато украсени фелони, а по-бедните носят по-прости на цвят и кройка фелон.“, каза Манол Глишев, член на „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“ (в превод означава „Обичаите на предците от Улпия Сердика“)
