Бъдни вечер е!

Днес е Бъдни вечер! Един от най-големите, светли, уютни и семейни християнски празници. Вечерта на 24-ти декември цялото семейство се събира около богатата, но с постни ястия трапеза в очакване на Рождество Христово. Според Библията от Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария.

Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починали предци.

В различни краища на България денят е познат и като „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“, „Мали Божич“ и „Крачун“.

Обичаи и традиции

Денят започва със запалването на бъдника. Това е тригодишно дъбово дърво, което е отсечено от млад момък. Бъдникът се пали от най-възрастния член на семейството. През целия ден огнището не се изгасва и винаги трябва да има някой буден, който да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.

По бъдника се извършват и множество предсказания – например, ако от него излизат искри това означава изобилие. Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. Пепелта от огнището не се изхвърля. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.

Трапеза

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна тъй като е последният ден от Коледният пост. Вечерята е празничен ритуал, символизиращ единството на семейството. На масата се слага обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Той е замесен с брашно, пресято през три сита, и “мълчана вода”. Според традицията „мълчаната вода“ се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите.

Нареждат се нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Задължително се омесва и поставя на масата содена питка с паричка.

На трапезата се слага и сол. Където свърши солта – там влизат болестите и раздорите.

Чесънът, който предпазва от болести и зло е неизменна съставка на празника. Както и медът – за да е сладък животът.

В някои краища на страната орехите са основна част от менюто. По тях се прави предсказание за здраве или болест. Всеки член на семейството си избира по един орех от поставените на трапезата и го чупи. От това каква ядка има вътре се разбира здраве или болест го чака през годината.

Ритуали

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питката с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през новата година.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата на Бъдни вечер не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече.

Коледари

Според традицията в нощта срещу Коледа групи коледари обикалят домовете на хората и пеят народни песни. Символиката на песните е възвестяването на раждането на Младенеца. Месят се кравайчета, които се поставят върху коледарките на коледарите. Посещението на коледари в дома носи добра поличба.

Честит имен ден на Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Малчо, Малин, Бисер, Бисера, Бистра!