80 години героите от „Брезовица“ не са забравени
80 години от гибелта на 18 борци против фашизма от Ботевградския край отбелязаха признателните поколения от община Ботевград. Дванадесет от тях са от с.Рашково. Всички те намериха смъртта си на 17 март 1944г в м.“Брезовица“. По повод юбилейната годишнина Кметство Рашково организира постоянна музейна сбирка в памет на 12-те убити герои и едно семейство. Музейната сбирка представя и други запазени до днес облекла и др. вещи.
Тържествената церемония откри Маргарита Тодорова от с.Рашково. Под звучците на Общински духов оркестър,с диригент Иванка Савова бе дадено началото на събитието.
„Ние техните потомци свеждаме глави пред техния подвиг. Нашият Балкан не само е център , но и най-сигурното място за закрила на нелегалната работа. Рашково е най-безопасната база на партизанския отряд през периода 1941-1944г до злокобната нощ на 13 март 1944г, когато 780 жандармеристи, полицаи и агенти окупират селата Новачене, Литаково, Радотина, Рашково и Игнатица“. С тези данни започна представянето на исторически доклад за събитията Йовка Милева, кметски наместник на село Радотина.
Арестуваните са подложени на нечовешки мъчения и жестоки побоища. В продължение на два дни и нощи, агенти и жандармеристи чрез изтезания се опитват да изтръгнат признания за дейността на партизанския отряд, техните помагачи и ятаци, за нелегалните дейци на партията.
На 14 март, на свечеряване, полицията подкарва част от арестуваните към щаба на жандармерията в село Литаково. Полицаите там са по-опитни и обиграни при мъченията, разполагат с по-съвременни средства за изтезания. На петия ден след акцията, полиция и агенти след като са убедени, че няма да получат никаква информация от арестантите, решават, че 12 от тях трябва да бъдат разстреляни, без право на съд и присъда, при изсцениран опит за бягство – 11-сет мъже и една жена, 7 са рашковци, 2 са от Новачене, по 1 от Литаково, Радотина и Игнатица.
Преди 80 години на същата дата 17 март 1944 година, полицейският фелдфебел, на развиделяване с фенер в ръка, застава на вратите на училището в село Литаково и започва да чете имената на нарочените за бегълци.
В най-усойното място в Литаковския Балкан, местността Брезовица, където фашистките палачи смятат, че непристъпното място ще запази злокобната тайна. Решено е – РАЗСТРЕЛ. Изправят ги на върха на 100 метрова отвесна скала. Тогава се чува командата „ОГЪН”, но се случва чудо, чуват се изстрели, но никой от скалата не пада, т.е. войниците не стрелят по обречените, а във въздуха. Следващ изстрел същото, войник припада и офицерът ги заменя с кръвожадните жандармеристи. Още с първия залп от високата скала политат 12 орли като простреляно ято, но не и към пропастта, а към своето безсмъртие. Така, гледайки смъртта право в очите, загиват 12 безстрашни синове и дъщери на ботевградския край. Това са:
1. Димитър Павлов Цветков – 30 годишен.
Роден в с. Рашково, партиен секретар на селото.
2. Иван Пешов Михайлов – 42 годишен.
Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.
3. Иван Петков Наков – 48 годишен.
Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.
4. Васил Иванов Буджашки – 47 годишен.
Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.
5. Драган Вутов Дилов (Вутето) – 36 годишен.
Роден в с. Рашково, участник в Гражданската война в Испания.
6. Цветко (Цеко) Петров Лозарски – 30 годишен.
Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.
Секретар на РМС в с. Литаково.
7. Васил Костов Лозарски – 22 годишен.
Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”
8. Петко Панчев Иванов – 42 годишен.
Роден в с. Радотина, член на БКП, ятак на отряд „Чавдар”.
9. Ангел Иванов Луканов – 22 годишен.
Роден в с. Игнатица, член на РМС.
10. Илия Пешев Иванов (Пешо/Лако) – 29 годишен.
Роден в с. Рашково, партизанин, неуморният интендант на отряд „Чавдар”.
Убит при опит да го арестуват в София.
11. Димитра Михайлова Антова– 35 годишна.
Родена в с. Рашково, член на РМС, ятак на отряд „Чавдар”.
Предпочита самоубийството пред изтезанията в ареста – прави го на 18 март пред очите на собствените си деца и дошлите да я задържат полицаи.
12. Михаил Антов Михайлов – 37 годишен.
Роден в с. Рашково, член на РМС.
Интерниран в Поповско, прочита във вестника за самоубийството на съпругата си и се хвърля от влака в тунера при гара Карлуково.
13. Петко Петров Пановски, с.Радотина, роден 1907, убит 1944г.
14. Ангел Георгиев Алексиев – 42 годишен.
Роден в с. Рашково, член на РМС, ятак на отряд „Чавдар”.
Убит на 29 май 1944 година в местността Басерница.
15. Цвета Влъчкова Павлова – 21 годишна.
Родена в с. Рашково, член на РМС.
Любовта към идеала и любимия човек я убиват на 9 август 1935 година в София.
16. Борис Пешов Иванов – 21 годишен.
Роден в с. Рашково, член на РМС, ятак на отряд „Чавдар”.
Умира на 13 септември 1945 г.
Официални гости на Възпоменателното тържество бяха проф.акад.Стойчо Симеонов – председател на Обществена академия „Наука, образование и култура“, полк. Инж. Чавдар Боракев – почетен председател на Асоциацията на военните разузнавачи, Цветозар Съев – председател на Коалиция „Граждани за общината“ „Ние гражданите“ и др.граждански организации, Иван Павлов- председател на Движение „Справедлива България“. Камен Тасков – организационен секретар на Дружество на дружбата с народите на Русия и ОНД, Райна Стаменова – зам.председател на Дружество „Правата на човека“, кметовете на Рашково – Радка Николова, на с.Литаково – Пешо Младенов, на с.Краево -Красимира Иванова, председателят на Общински съвет на БСП-Ботевград Николина Цолова, Борис Дренов – общински съветник от групата на БСП, членове на Общински съвет на БСП и БАС-Ботевград и др.
Думата бе дадена на полк.инж. Чавдар Буракев, който каза „Хора, бдете, защото фашизмът е в България. Защото наследниците на Монархо-фашистката власт търсят реванш. Те се опитват да докажат , че в България не е имало фашизъм, ала в България са стотици паметниците, като този, които се опитват да ги зачеркнат от историята на България“.
От името на Българския национален съвет за мир бе прочетен Възпоменателен адрес от Маргарита Тодорова.
Възпоменателното тържество завърши с поднасяне на венци и цветя от присъстващите близки на загиналите, официалните гости и граждани.
