140 г. Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов“ бяха тържествено отбелязани от ботевградската общественост

140 години от създаването на Библиотека „Иван Вазов“ към Народночиталище „Христо Ботев – 1884“ Ботевград бяха тържествено чествани в Библиотеката. Гости на бележитото събитие бяха кметът на общината Иван Гавалюгов, д-р Илин Черняшки – председател на Общински съвет Ботевград, Стефка Граматикова – Секретар на Община Ботевград, зам.кметът Борис Борисов, епископ Михаил, директори на детски градини и училища, директори на културни институции и организации, както и бивши колеги – библиотекари, дали своя принос за развитието на Библиотеката.

„Датата за честването на годишнината не е избрана случайно“. Това каза Людмила Чудомирова – Главен библиотекар на Общинската читалищна библиотека, при откриването на празничното тържество в залата на „Детски отдел“. По думите й днес се открива Национална библиотечна седмица под наслов „Библиотеките по-нужни от всякога“. „Днес открихме Алея на книгата, която се надявам да се превърне в традиция. Днес сме в навечерието на 11 май историческа дата в календара на българската култура. На този ден Българската православна църква почита паметта на Светите братя Кирил и Методий.“, каза още Чудомирова и подчерта, че  11 май е и професионален празник на българския библиотекар. „Да бъдеш библиотекар в България не е просто професия, а призвание, на което си отдаден. Библиотеките са оцелели, защото винаги е имало личности, които са им служили с мисия за опазване и пренасяне на знанието във вечността, личности – пазители и разпространители на най-голямата сила за прогреса на човечеството. На днешните библиотекари се падна жребия да променят библиотеките, за да останат толкова нужни в съвременното динамично общество, колкото са били винаги“, каза още Главният библиотекар  и даде думата на кмета Иван Гавалюгов за приветствие.

Кметът пожела Библиотеката да има повече млади читатели и неслучайно , защото според него тенденцията от години е такава, че младите хора предпочитат да комуникират по съвременните електронни начини, все  по-малко време отделят на книгите. „Това е много важно за развитието на всеки един индивид и винаги съм призовавал и съм се старал, според моите възможности, да насочвам и мотивирам младите хора да четат и да ползват книгите ,като начин за добиване на информация“, каза кметът. По думите му днешните библиотекари са изправени пред сериозното предизвикателство да адаптират библиотеките по начин , така че да бдъат привлекателни и достъпни за малдото поколение. „Убеден съм ,ч е те успешно се справят и ще се справят така, че библиотеката да има бъдеще, а не да бъде един мил спомен от миналото“, добави Гавалюгов. Той изрази надежда, че фонда на библиотеката ще се увеличава и тя занапред ще остане едно предпочитано и важно място за ботевградчаните. Кметът пожела на библиотекарите все така със същия плам и енергия да развиват библиотекарското дело в Ботевград.

Пред всички гости бе представена презентацията „Библиотеката – 140 години традиции, знания и  ценности“, която показа историческото развитие на културната институция.

През 1923 г старата сграда, намираща се до Часовниковата кула се концентрира културния и политическия живот на града.За организирана библиотечна дейност може да се говори едва през 1924 г, когато в новооткритата читалищна сграда се обзавежда специално помещени специално помещение за библиотека. Скромният книжен фонд бързо нараства. С голям ентусиазъм се събира от дарения в книги и пари на родолюбиви орханийци, сред които: известният книжар Карл Йосифов, д-р Джейков, адв. Георги Янтовски,  Павел Парапанов, а по-късно учителят Васил Вишневски, учителката Магда Младенова, д-р Петров и много други. 

През 1936 година книжният фонд наброява 2280 тома, като почти толкова са и регистрираните книгораздавания. Библиотекари през този период са: Михаил Стамболиев, Георги Стилиянов, Ташко Нинов, Павел Пацов. Ташко Нинов е и дългогодишен уредник на музейната сбирка при читалище „Христо Ботев” от 1950 до 1959 година, преди тя да стане музей. Занимава се с краезнание , проучвне на исторически факти на ботевградския край. През 1944 година библиотеката се поверява отново на Георги Стилиянов, който освен библиотекар е бил секретар на читалището и дългогодишен учител. След Стилиянов  Библиотеката поема Петър Дилов. Той е първият библиотекар, който с ръката на специалист създава и организира библиотечната дейност не само в града, но и в цялата тогавашна околия. Подкрепен през 1953 г. от библиотекарката Ружа Нинова, през 1958 год. от Мария Начева, те утвърждават библиотеката като най-деен културен институт. Книжният фонд по времето на тези трима библиотекари се увеличава на 10 000 тома, обслужват се 1500-2000 читатели, раздават се близо 30 000 тома книги и периодични издания.

Библиотеката развива и богата за времето културно-масова работа, като беседи на различни теми, литературни вечери, срещи с писателите Ран Босилек, Леда Милева и др. Подготвят се радиопредавания, четат се и се обсъждат колективно книги. Традиционно още оттогава се честват Седмицата на детската книга и изкуствата за деца и Седмица на българската литература.

Особено плодотворен за библиотеката е периодът 1960-1970 година. Постъпват на работа млади квалифицирани кадри като Станка Николова, Василка Гарелова, Таня Попова, Катя Палазова и Маргарита Михайлова. Идвайки направо от Библиотечния институт, те с младежки ентусиазъм се залавят да приложат придобитите знания, за да завоюва библиотечното дело още по-солидни позиции. Книжният фонд се увеличава на 30 000 тома. Книгораздаванията са 58 000 тома литература.

След събарянето на читалището през 1968 година библиотеката изживява труден период. Извършват се няколко премествания на книжния фонд в неудачни помещения, което допринася за похабяване на ценни книги. С много усилия неудобствата се преодоляват, броят на читателите нараства, фондът се обновява и обогатява с нова литература.

Когато през 1975 година библиотеката отново се премества в новата сграда на Читалището /в залата на фоайето/, тя наброява вече 45 000 тома. Назначен е още един библиотекар – Мария Накова. Книжният фонд нараства бързо, читателите се увеличават, провеждат се множество културно-масови начинания – срещи с писателите Асен Босев, Димитър Мантов, Николай Зидаров, Камен Калчев и др.

На 17 септември 1981 година отваря вратите за своите читатели новата днешна сграда на Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов”. На първия етаж се подрежда Детския отдел със заемна, читалня, зала за детски игри и занимания и книгохранилище. На 2-ия етаж се обслужват възрастните читатели – в заемна, обща и специализирана читалня. Обособява се и отдел „Изкуство”, където потребителите имат възможност да задоволяват и обогатяват своя интерес към всеки вид изкуство чрез книгата, живописта, нагледни материали, звукова и зрителна аудиовизуална техника.

В следващите години библиотеката развива максимално своя потенциал. Увеличава книжния си фонд близо 7 пъти, обслужва хиляди читатели с разнородна литература и други печатни издания. Годишно се набавят и обработват по 6 000 тома литература за централната библиотека и 7 000 тома за читалищните библиотеки в селата. Разширява обхвата на своята дейност и като методичен център на селищната система. Въвеждат се нови форми на работа, разнообразява се културно-масовата работа. Затова красноречиво говорят срещите с писателите Георги Струмски, Лилия Рачева, Димитър Ценов, Асен Босев, Стефан Поптонев, Надя Кехлибарева, Борис Крумов, Кирил Назъров, Петя Йорданова, Лиана Даскалова, Ваня Филипова, Надежда Захариева, Елена Огнянова, Кръстьо Станишев, Весела Люцканова и много др.

Библиотеката успява да се наложи като културно-информационен институт, призван да разпространява организирано книгата. Библиотекари през този период са: Маргарита Михайлова Мария Начева, Таня Попова, Мария Накова, Павлинка Георгиева, Марияна Цанкова, Ганка Стоянова.

В годините на т.н. „преход”, след 10 ноември 1989 година, започналата криза във всички сфери на живота засяга силно и библиотечната дейност. Не се закупуват нови книги, няма абонамент за вестници и списания, фондът се обогатява само с частични дарения, намаляват читателите и книгораздаванията. През зимата студът в помещенията отчайва и най-редовните посетители. Библиотекари през този период са Павлинка Георгиева, мария Накова, Ганка Стоянова, Геновева Виденова, Веселина Илиева, Албена Сертева, и главния библиотекар Маргарита Михайлова, която в продължение на 28 години ръководи библиотечната дейност и с вещината на специалист спомага за превръщането на Библиотеката в действен център  на цялостния живот в региона. 

След пенсионирането на г-жа Михайлова и проведен конкурс, от 1995 до 2005 година библиотеката се оглавява от Павлинка Георгиева.

От 2000 година библиотеката е изцяло разположена на втория етаж на сградата. Въпреки трудностите, тя се превръща в градска културна институция с много по-широки функции. Става място за срещи и разговори по интереси на краеведи, музейни и читалищни дейци, на членовете на комитета „Левски-Ботев”. Провеждат се детски утра, литературни салони, читателски конференции, отбелязват се бележити годишнини. Организират се срещи с писатели и поети – Надежда Захариева, Христо Калчев, Генчо Стоев, Михаил Неделчев, Кръстьо Дренски, Петър Величков, Симеонка Влайкова, Мария Димитрова, Силвия Георгиева, с популярни личности като актрисата Джуни Александрова, композиторите Ценко Минкин и Стефан Диомов, певеца Пламен Ставрев, проф. Димитрина Кауфман. 

От 2003 година започва автоматизацията на основните библиотечни процеси. Библиотеката разполага с Интегрирана библиотечно-информационна система E-Lib. Закупен е модул „Електронен каталог”.

От 2005 година главен библиотекар е Людмила Чудомирова, която продължава заедно с екипа устойчивото развитие на библиотеката. През декември 2006 г започват належащи ремонтни дейности. Направен е ремонт на покрива и отоплителната система, изградени са нови санитарни възли. На 7 февруари 2007 г Библиотеката отново отваря врати за своите читатели. Изградени са три автоматизирани работни места. Библиотеката разполага и с два принтера. Разкрита е Специализирана читалня за студенти на Международното висше бизнес училище. От същата година екипът на библиотеката неизменно участва с проекти за финансова подкрепа на библиотеките при обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” и до днес.

На 2 декември 2010 година е инсталирана и тествана компютърна техника по програма „Глоб@лни библиотеки – България”. Библиотеката получава 13 компютри, един лаптоп, мултифункционално устройство, цветен принтер, проектор и екран. 

На 2 май 2011 година г-жа Сири Осуалд – програмен директор във Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, и г-н Трендафил Меретев –  ръководител на програма „Глоб@лни библиотеки – България”  осъществяват мониторингово посещение. Г-жа Осуалд оценява високо чудесната работа, свършена по проекта и ентусиазма на хората, включени в програмата. Библиотеката е избрана от Фондация „Глоб@лни библиотеки – България” за обучителен център на библиотекари от Софийска област. За периода 2011/2016 година са организирани 16 обучения за библиотекари. 

Използвайки активно предоставеното ИКТ оборудване, библиотекарите удовлетворяват информационните потребности на посетителите от всички възрасти в различни тематични области. Предоставят информация за свободни работни места, консултират и оказват помощ на търсещите работа лица при подготовката на документите; реализират е-образователни инициативи, като младежки ателиета и мултимедийни уроци с различна тематика за учащите се. При голям интерес протичат обученията за възрастни по начална компютърна и информационна  грамотност. За периода 2011-2016 година са организирани 15 курса с участието на 140 потребители от възрастова група 60+.

През 2019 г. завършва мащабен ремонт по проект на Община Ботевград за въвеждане на мерки за енергийна ефективност. След извършените ремонтни дейности, топлоизолация на стени и покрив, подмяна на дограма и отоплителна инсталация, въвеждане на енергоспестяващо осветление, сградата е изцяло обновена. По друг проект „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за нуждите на НЧ „Христо Ботев 1884”, също изготвен от Общината, са осигурени средства за ново библиотечно оборудване – стелажи, маси и бюра за Детския отдел. През лятото на 2019 г екипът на Библиотеката започва подготовка и редакции на бази данни, във връзка с прехвърляне на данни към новата система Е-Либ Прима, закупена благодарение на отпуснатите средства на Община Ботевград. Чрез новия софтуерен  продукт Е-Либ Прима се осигурява всичко необходимо за автоматизацията на съвременната библиотека. През 2021 г в залите на Библиотеката са монтирани 3 колонни климатика, закупени от Община Ботевград.

В Библиотеката са регистрирани 1400 нови читатели. Посещенията са 19 466. Раздадената литература е 26 271 тома. Библиотечният фонд наброява 83 778 тома документи. Направени са 1018 справки, подредени са над 20 витрини. Проведени са 55 урока, беседи и творчески срещи.

Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов” се включва всяка година в националните кампании „Маратон на четенето”, „Забавното четене”, „Национална библиотечна седмица”. В рамките на тези кампании се провеждат редица разнообразни инициативи, съвместно организирани с училища и детски градини. Библиотеката активно участва във всички общински чествания и читалищни мероприятия, сред които традиционните „Мартенски дни на изкуствата”, „Весело лято в града” и Коледно-новогодишни празници.