Учениците от Златаровската гимназия доказаха, че с гордост носят името на Ботев
В празничния 29 ноември седмокласниците от ППМГ „Акад.проф.д-р Асен Златаров“ и техният класен ръководител и учител по история и цивилизации Николай Пеев представиха в Исторически музей Ботевград открит урок „С гордост носим името на Ботев“. С историческа прецизност гимназистите проследиха историята на нашето селище от основаването му преди новата ера, наричано Зелен, Зелин, Зелен градец, през изселването в село Самунджиево и обявяването му за град Орхание, до годините след Освобождението, когато възниква идеята градът ни да носи името Дондуково и паметната 1934-та, от която с гордост носим името на Христо Ботев.
Седмокласниците пресъздадоха моменти от общоградското събрание за избор на ново име на града ни начело с кмета Иван Савов, в което се чуха предложения за запазване на името Орхание и Зелин, преименуване на Йоанинград и Вишневград, до предложението на Асен Златаров за Ботевград заради откритите и положени в църквата в с.Скравена през 1930г. черепи на 10 Ботеви четници и почитта на населението към подвига и делото на поета-раволюционер и неговата чета.
В урока бе направена и възстановка на заседанието на комисията за избор на ново име начело с министъра на вътрешните работи Петър Мидилиев, като бе подчертана решаващата роля на акад. Стоян Романски именно нашият град, а не Враца или Калофер да носят името на Ботев.
Учениците припомниха делата и заслугите на вдъхновяващи личности, оставили трайна диря в историята на града и страната ни, сред които Георги Попиванов, акад. Стоян Романски, Карло Папоушек, свещеник Георги Попдимитров, Дико Илиев, както и емблематичните събития, с които се свързва името на Ботевград – автобусите „Чавдар“ и Завода за полупроводници.
Следваха интересни факти от историята на града, сред които:
Преди 198 години в малка дървена къщурка тук е открито първото килийно училище.
С обявяването на Самунджиево за град Орхание градът е разделен на седем махали, от които четири български, две турски и една за преселници.
През 1867г. е завършена Часовниковата кула, прокарана е първата телеграфна линия и построена пощенска станция.
През декември 1871г. Левски създава революционен комитет в нашия град с председател Васил Петров – Бояджията. От 32 частни революционни комитета 13 са от Орханийската кааза.
В редовете на опълченските дружини под командването на ген. Столетов се включват 400 офицери, 2700 подофицери и 159 опълченци от орханийско, 35 от тях от нашия град.
В своята 158 -годишна история нашият град има 33 кметове.
В края на 19 век тук в Държавна образцова бубарница са се отглеждали буби за производството на коприна.
„Огледало“ е името на първия вестник в нашия град, който излиза през 1902г. в едва 13 броя.
Бюрото на цар Фердинанд е дарено на ботевградския дом на армията лично от неговия син цар Борис III.
През 1929г. е открит паметникът Незнайния войн. Десет години по-късно и паметникът на Стамен Панчев.
Градът е електрифициран през 1940г., благодарение на кмета на софия Иван Иванов, обявен за почетен гражданин.
Паметникът на Христо Ботев е дело на скулптура Иван Мандов. Открит е през 1966г. , а в основата му е поставен препис от протоколите по приемане на проекта.
През 1980г. е открит Стопански химически комбинат, който произвежда над 1000 продукта от пластмасопроизводството, тапетното производство, микробиалните продукти и ензимни препарати.
1982 г. е открит Паметника-костница, който съхранява паметта към родолюбивото дело на десет Ботеви четници.
Преподавателят Николай Пеев отбеляза, че и днес, 90 години по-късно, Ботевград ражда своите будни млади хора, които не забравят родния край и винаги намират пътя към него и даде думата на Марк Цеков, възпитаник на Златаровската гимназия, който сподели защо е избрал да живее и развива бизнеса си в Ботевград, а не в чужбина.
На финала на емоционалния урок прозвуча песента на група „Тангра“ „Нашият град“ в изпълнение на Десислава Младенска и бе дадена думата на директорът на училището Даниела Колева, която награди участниците в конкурса за стихотворение, разказ и есе на тема „Моят Ботевград“.
Първото място в категория „Стихотворение“ грабна Ива Филипова от седми клас, а второто отиде при седмокласничката Десислава Младенска.
В категория „Разказ“ бяха отличени дванадесетокласничките Мария Василева – първо място, и Александра Хубанова – второ място.
Други трима дванадесетокласници заеха първите три места в категория „Есе“, както следва: Владислав Маринов, Владимир Маринов и Иванка Георгиева.
Поощрителни награди получиха Любомира Николаева и Таная Арбова.
Изненадата бе обявената от г-жа Колева награда за участниците в урока и литературния конкурс – екскурзия до избрана от тях дестинация.
