Димитровден е – границата между есента и зимата

На 26 октомври православната църква отбелязва Димитровден – денят, посветен на Свети Димитър. Празнуват всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Образът на светеца най-често е изографисан като конник, който поразява Лий – символ на неверието и злото.

Според старо предание Свети Димитър и брат му запалили Света гора и нейните манастири, за което били наказани – хвърлени на морското дъно за три години. Лелите им – Света Петка и Света Неделя – се молили на Господ и Богородица да им простят и да ги освободят.

В българските народни вярвания Свети Димитър е близнак на Свети Георги. Двамата братя се разделили, тръгвайки по различни посоки. Георги казал на Димитър, че ако някъде види кръв да капе от стряха, това ще значи, че е починал. След време Димитър видял кървава стряха и тръгнал да търси брат си. Там открил ламя, изяла Георги, но успял да я победи и върнал душата на брат си. Заедно се възкачили на конете си и отлетели към небето, където разделили годината по братски – лятото за Свети Георги, а зимата за Свети Димитър.

Народни вярвания и обичаи

Според народното поверие, когато Свети Димитър пристигне на своя кон, от брадата му започва да се сипе сняг – знак, че настъпват зимата и студовете. Съботата преди празника е Димитровска задушница, когато се раздава жито и питки за помен.

Българите разделяли годината на два основни периода: от Димитровден до Гергьовден и обратно – от Гергьовден до Димитровден. Тези граници били важни за земеделския и животновъдния цикъл.

Периодът след Димитровден до Никулден народът нарича „сиромашко лято“. По това време завършвали строежите на нови къщи. Стопаните дарявали зидарите, а главният майстор произнасял дюлгерска благословия за здраве и берекет. По традиция се колел бял овен и се устройвал празник за освещаването на новия дом. Затова на този ден празнуват и строителите.

На Димитровден стопаните плащали надниците и освобождавали наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. Затова на места празникът е известен и като „Разпуст“. Най-работливите получавали подаръци – дрехи, овен или агне.

Гадания и вярвания за времето

Димитровден е свързан и с множество народни гадания. Ако луната в нощта на празника е пълна, се вярва, че годината ще е плодородна и пчелите ще се роят. Овчарите хвърляли тояга в кошарата – ако овцете легнели върху нея, това означавало тежка и студена зима.

Важно било и кой ще бъде първият гост в дома – „полазникът“. Ако е добър и заможен човек, годината ще бъде щастлива и богата.

По стар обичай на имен ден се ходи без покана и се носят бели цветя, увити с червен конец – за здраве и благополучие през зимата.

Празнична трапеза

На Димитровден традиционно се приготвя курбан или гювеч от овнешко месо, а също и пилешка яхния – с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка, ако е жена. На трапезата присъстват и варена царевица, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, тиква, пестил и рачел.