Високата смъртност в България е тясно свързана с личната отговорност на пациентите към здравето им
Високата смъртност в България, особено от сърдечносъдови заболявания и рак, се дължи не само на системни проблеми в здравеопазването, но и на личния житейски избор на пациентите. Според анализ на Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) субективни рискови фактори, свързани с начина на живот, имат пряко и изключително негативно отражение върху общественото здраве и са сред основните причинители на преждевременна смърт.
Тютюнопушенето се откроява като един от най-критичните фактори, като по данни на Световната здравна организация пушачите губят средно по 10 години от живота си. В това отношение България е категоричен лидер в Европейския съюз – 37% от населението у нас употребява тютюневи изделия. За сравнение, страните с най-нисък дял на пушачите са Швеция, Нидерландия и Дания.
Употребата на алкохол също е сред водещите причини за преждевременна смъртност в световен мащаб. Статистиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че макар България да не е на първо място, страната ни отчита висока консумация от 11,2 литра чист алкохол на човек годишно при средно 8,5 литра за страните от организацията. Наднорменото тегло и затлъстяването, които водят до диабет и редица усложнения, са третият разгледан рисков фактор, въпреки че по този показател българските граждани се движат около и под средните нива за Европейския съюз.
Експертите обобщават, че широкото разпространение на тези вредни навици в България индикира сравнително ниско ниво на лична отговорност към собственото здраве, което неминуемо повишава риска от тежки заболявания. От Института за пазарна икономика обаче подчертават, че този субективен фактор по никакъв начин не отменя ключовата роля на публичната здравна система, чиято основна задача остава да подпомага гражданите и да удължава живота им чрез активна превенция, редовна профилактика, навременна диагностика и качествено лечение.
