Православният свят отбелязва Разпети петък деня на Христовите страдания и най-строгия пост

Днес отбелязваме Разпети петък, известен още като Велики петък най-тежкия и скръбен ден от Страстната седмица, в който Исус Христос е разпънат на кръст, за да изкупи греховете на човечеството. Според евангелските текстове римският прокуратор Пилат Понтийски не открива вина в Исус, но под натиска на тълпата, която с викове „Разпни го!“ настоява за смъртта Му, потвърждава присъдата, опасявайки се от бунт. Божият син приема смирено съдбата си – обруган, увенчан с трънен венец и принуден да носи тежкия си кръст към Голгота, където е разпънат между двама разбойници и издъхва в мъки.

Свещените писания свидетелстват, че веднага след кръстната смърт на Христос настъпват слънчево затъмнение и силно земетресение. Мъртвото Му тяло е свалено от кръста и положено в каменен саркофаг в пещера, чийто вход е запечатан с огромен камък. В памет на тези трагични събития църковният канон за Велики петък повелява изключително строг пост, по време на който не се консумират нито храна, нито вода. На сутрешните служби се четат дванадесет откъса от Евангелието, посветени на Христовите страдания.

На Разпети петък не се отслужва обичайната Света литургия, а се изпълняват така наречените Царски часове. В центъра на всеки храм се издига символичен Христов гроб, богато украсен с цветя, където се изнася Плащаницата – платът, с който е било завито тялото на Спасителя след свалянето Му от кръста. По време на вечерното богослужение се извършва специално Опело Христово с тематични песнопения. Християните се покланят пред Плащаницата, като символично преживяват момента на смъртта и погребението на Господа.