Православният свят отбелязва Велика събота: Ден за смирение и последни приготовления преди Възкресение
Днес е Велика събота – последният ден от Страстната седмица, който Църквата прославя като най-благословения седми ден. Според евангелските текстове след кръстната смърт на Разпети петък праведните Йосиф и Никодим свалят тялото на Исус Христос, обвиват го в пелени и го полагат в нов каменен гроб в близост до лобното Му място на Голгота. Християнското учение гласи, че докато тялото на Спасителя лежи в гроба, духът Му слиза в ада, разрушава портите му и освобождава душите на грешниците, старозаветните пророци, както и праотците Адам и Ева. Денят е посветен и на дълбоката скръб на Света Богородица и жените мироносици, оплакващи Божия Син.
В битов план Велика събота е време за последни приготовления преди посрещането на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Традицията повелява в този ден да се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. За домакините, които не са успели да го направят на Велики четвъртък, съботата е денят, в който е позволено да се боядисат празничните яйца. В този ден се подготвя и символичната жертва за трапезата – традиционното пасхално агне.
Особено внимание в народните обичаи се обръща на първото боядисано яйце. То задължително трябва да бъде червено, посвещава се на Света Богородица и се вярва, че притежава чудодейна и лечебна сила. В някои краища на България първото яйце се пази до домашната икона през цялата година, а в навечерието на следващия Великден се заравя в нивата за плодородие и благоденствие на дома. На други места традицията повелява черупките му да се запазват като лек срещу болести или да се добавят към тестото при замесването на ритуални хлябове за други празници през годината.
