Христо Христов-Референта празнува 90 години

Той е първият човек в България, написал и издал книга, посветена на Тодор Живков. Нейното заглавие е „Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз“ и в нея авторът представя своите лични спомени и впечатления за хората и времето, в което е живял.

С уважение към неговата житейска история ще разкажем част от най-интересните моменти от пътя му – така, както самият той ги сподели с нас.

Бай Христо е роден на 11 септември 1936 година в Правец. Първите си училищни години завършва в родния си град, а след това успява да бъде приет в Горския техникум във Велинград. След дипломирането си поема ангажимент да работи пет години в горското стопанство. Така професионалният му път го отвежда в Етрополе, където започва работа като референт – длъжност, която по-късно става причина и за добре познатото му прозвище.

През 1977 година той поема ръководството на ловно стопанство в Родопите, където остава в продължение на десет години. Ловът е неговата втора специалност, а през годините в планината посвещава много усилия на развитието на стопанството и на работата по възстановяването на мечата популация. По думите му именно там е създадено едно от водещите в страната стопанства в тази област.

След Родопите се завръща в София и работи като специалист в сферата на селското и горското стопанство. Именно там приключва и професионалната му кариера в системата. През живота си има близо половин век трудов стаж в структурите на горското стопанство и МВР, а след пенсионирането си продължава да работи и в ловното стопанство на Васил Златев в Ботевград.

С характерната си усмивка бай Христо казва, че общият му трудов стаж достига 70 години. И до днес с вълнение си спомня времето, прекарано в Родопите, а когато стане дума за този край на България, с особена емоция изпълнява песента „Руфинка болна легнала“.

„За мен гората е всичко“, казва той и признава, че и днес не спира да се възхищава на нейното въздействие и красота. За своята дългогодишна работа в горската система е отличен с 14 медала, а сред най-големите му признания е званието „Заслужил лесовъд“.

Житейският му път обаче не се ограничава само с работата в горите. В продължение на 40 години бай Христо е съдебен заседател – първо в Окръжния съд в Смолян, след това в Районния съд в Етрополе и в Районния съд в Ботевград.

Дълги години той участва активно и в обществения живот на родния си Правец като общински съветник. За заслугите и приноса си е удостоен със званието „Почетен гражданин“. Част от отличията, които е получил през годините, той е дарил на Историческия музей.

Една богата житейска история, събрала в себе си любов към гората, десетилетия професионален и обществен труд и множество спомени, които бай Христо и днес разказва с усмивка и вълнение.