Деян Дойнов пред БНР: „Не познавам друга община, която да се грижи за здравето на хората така, както Етрополе“
По време на XX Международен празник на етрополските зетьове кметът на Сопот в мандат 2015 г.- 2023 г. и етрополски зет Деян Дойнов даде интервю за Българско национално радио, програма „Радио Кафе“. В разговора той направи висока оценка за управлението на кмета на Община Етрополе инж. Владимир Александров, като открои активната политика в сферата на здравеопазването, развитието на спорта, културата и туризма, както и видимата промяна, която градът е постигнал през последните години.
– Днес гостуваме на Община Етрополе. Поводът е празникът и Празникът на етрополските зетьове. Сега в студиото ни гостува един такъв етрополски зет, който е и популярен кмет на Община Сопот – това е Деян Дойнов. Здравейте!
– Здравейте. Добър ден на вас и на вашите слушатели.
– Вие сте етрополски зет и кмет на Сопот два мандата – от 2015 до 2023 г., нали така?
– Точно така. И 17 години зет в Етрополе.
– А, така! Ами, вие си заслужавате голяма награда тогава. Какво ви доведе днес тук, в Етрополе, освен празника и това, че сте етрополски зет?
– Да, определено днес ме доведе моята съпруга, Мария, жена ми, с която както казах, сме заедно вече 17 години. Днешният повод е изключителен повод. Това е най-емблематичният празник за града и аз, като виден етрополски зет, няма как да го пропусна. Разбира се, изключителна гордост, защото този празник събира зетьове от национален мащаб. Използвам възможността да поздравя всички етрополци за празника и всички зетьове от страната, които днес се събираме тук и ще участваме след малко в организираното празнично шествие.
– Днес сте облечен с риза, която показва, че уважавате българския дух, традициите – със специални мотиви, народни мотиви. От кой край на България е тази риза?
– Тракийска народна носия. Винаги в моята работа съм се старал да напомням за историята, за родолюбието, за традициите. В моята работа това е някак си заложено като черта от моя характер, чисто генетично, като родолюбец, като патриот и като последовател на известен сопотски български род, с който имам само поводи за гордост.
– Вашето управление като кмет на Община Сопот се запомни със силните политики в развитието на градската среда, спортните и младежките инициативи. Каква е оценката ви за управлението на Община Етрополе и как се развива то през последните години през погледа на професионалист като вас и етрополски зет? Кои са добрите политики тук?
– Ами вижте, аз пак ще кажа, че съм зет 17 години. Забелязвам през последните две-три години едно много сериозно надграждане на градчето. Аз приемам Етрополе като мой втори роден град. Както се казва, откъдето е жената, от там е и родата – стара българска поговорка. Забелязвам много добро отношение от гледна точка на провеждането на здравните политики, скринингите, които се провеждат десетки пъти тук, на територията на общината, през тези две години. Една силно социално обърната политика към здравето на хората може би като усилия на общината и индивидуално на кмета в тази насока, за което само адмирации. Похвално е, че може би няма друга такава община в България, която така силно да се грижи за здравето на хората, както Етрополе. Същевременно наблюдавам и провеждането на доста спортни и младежки политики, като спортни мероприятия, събития, които все повече придобиват местен и национален характер, защото привличат доста туристи. Хиляди хора идват, за да подкрепят своите деца в различните начинания. И се забелязва доброто партньорство и сътрудничество на кмета на общината инж. Владимир Александров с конкретни спортни национални деятели, като г-н Христо Стоичков, Любо Ганев, Нешка Робева, Таня Богомилова.
– Големи спортни имена.
– Големи спортни имена в страната, които имат изключителен принос както в национален мащаб за спорта, така и на местно ниво, конкретно в Община Етрополе. Същевременно мога да кажа, че ми направи много добро впечатление и инициативата за прожектиране на филма „Един грам живот“, който беше безплатен, и то проведено точно в деня, когато беше премиерата на филма. Това създаде един такъв ярък пример за много други български общини, които го възприеха и на свой терен прожектираха и те този филм с цел превенция от зависимости сред младите хора. Общо взето, само адмирации! Виждам духовност, виждам надграждане в културен, в интелектуален план. Все повече градът се посещава от национални и международни туристи и това е хубаво, това е много хубаво.
– Защо според вас местните забелязват по-късно усилията и работата на един кмет?
– Вижте, живеем в доста тежки, трудни социално-икономически времена, в които хората са забързани в своето ежедневие, имат личностни проблеми, имат житейски и професионални проблеми. Разбира се, всеки ден всеки един от нас е изправен пред някакви предизвикателства – дали в здравословен план, дали в професионален. И това динамично ежедневие така създава нещата, че на хората почти не им остава време да се интересуват от развитието на един град. Нека да не забравяме, че към настоящия момент българската община е бедна. Малките населени места са в криза, трудно се намират средства, тромави са процедурите в държавата – просто така е устроена конюнктурата. Бавно се постигат хубавите инфраструктурни начинания заради всички съпътстващи процедури, които ги съпровождат. И може би поради тази причина хората не забелязват усилията, които влагаме ние като кметове. А повярвайте ми, всяко едно нещо, което го създаваме, ние го правим с много усилия, с много труд, с много любов, влагаме сърцето и душата си, за да се случи нещо. Именно това е основният проблем. Надявам се все пак, че който иска да види промяната, той я вижда.
– Това наистина е чудесно! Какво ще посъветвате кмета на община Етрополе инж. Александров от призмата на вашия опит?
– Да, от призмата на моя опит бих посъветвал г-н Александров да не вярва на непоискани съвети, на мними доброжелатели, да чува и да усеща пулса на обществеността, на хората от Етрополе, защото те са барометърът, който ще показва посоката на управление. Пожелавам му да бъде все така целеустремен и ритмично да надгражда започнатото от него дело и да продължи добрите добродетели на всички тези български достойни зетьове и хора, които са създали този град и във времето са го създали такъв, че днес ние да се гордеем с него.
– Г-н Дойнов, прави впечатление, че етрополските зетьове са успели мъже. На какво се дължи това? Казват, че зад всеки успял мъж стои една велика жена.
– Да, така гласи голямата българска поговорка.
– Сигурно такава е и вашата Мария.
– Голямата българска поговорка точно така гласи. Ами, какво да ви кажа, със сигурност съм благодарен на съпругата ми за това, че ме е подкрепяла през всички тези години във всяко едно мое начинание. Но със сигурност успехът на един мъж не е индивидуално постижение, в никакъв случай. Това е в много редки случаи. Зад успеха стоят много компромиси, вяра и толерантност. Считам, че това е основното разковниче за всеки един успял мъж – да има жена, която да го разбере, да го подкрепи. Етрополските жени определено имат нрав, темперамент и кръвта им е доста силна. И аз съм благодарен и се гордея, че имам подобен човек до мен.
– Вие бяхте един много успешен кмет на Община Сопот. Какви уроци получихте от кметуването? На какво ви научи кметуването?
– Кметът в никакъв случай не е човек, който е ходил на училище, за да бъде такъв. Един кмет трябва да става кмет не заради благодарността или заради личностната и политическата суета. Един кмет трябва да бъде кмет, за да бъде слуга на хората, за да развива, да надгражда и да оправдава доверието, което му е гласувано. Трябва да го направи от сърце и от душа. Само тогава ще има ползотворни резултати и за хората, и за самия него като удовлетворение. Кметуването е трудно начинание и трудна дейност, тъй като е свързано основно с работа с хората. Знаете, Алеко Константинов е казал „Разни хора, разни идеали“. Всеки характер е индивидуален за себе си, някои са по-трудни, други са по-лесни. Но най-добрата оценка е оценката на хората за свършената работа и удовлетворението от съвместния труд, защото бих казал, че хората са основният двигател в едно управление. Те определят посоката, те предначертават пътя на развитието на едно населено място и един кмет трябва да се вслушва в техните съвети. Да, особено в малките населени места много трудно се удовлетворяват и се балансират желанията на всички. Доста характерно е, че сто пъти да си добър и един път да си лош, и то по обясними обстоятелства и причини, ставаш най-лошият, особено в малкото населено място. Но аз не съм злопаметен човек. Аз обичам съгражданите си, обичам даже и тези хора тук, сред които се чувствам горд зет. Нямам лоши помисли и намерения и винаги ще помагам на своя град с каквото мога, и ще давам винаги всичко от себе си, защото това е мой дълг, мое задължение пред съгражданите, пред предците ми и пред България, която се надявам да продължава да ражда достойни хора и граждани, с които ще имаме повече поводи за гордост.
– Как се живее днес в Сопот? Скъп ли е много животът там? Къде работят хората? Задържат ли се младите хора или бягат към голямото село – София?
– Вижте, Сопот за мен е средище на родолюбието. Той е духовен олтар, който е възпроизвел много бележити личности от местен и национален характер. Сопот е градът на военната индустрия. Смея да твърдя, че има добра алтернативна заетост, почти няма безработица, което е хубаво. Просто Сопот има нужда от инвестиции, от по-добро развитие на туризма, от динамика, от създаване на нови предпоставки за живот и за по-добър живот. Който иска да емигрира някъде, никой не може да го спре. В Сопот оставаме истинските сопотненци. Аз например съм седмо поколение сопотненец, трето поколение кмет. Някак си там има една особеност – че камъкът си тежи на мястото. И аз предпочитам града си, въпреки че към настоящия момент съм по принуда в по-голям град заради децата ми, които имат необходимост от друг етап от своето образование, и аз съм длъжен да ги подкрепям. Но винаги през уикендите се връщам в Сопот – все пак съм и настоящ общински съветник. Връщам се в Сопот, интересувам се от развитието на града и го чувствам като място, където винаги мога да стоя, да се вдъхновявам. Просто имам стимул за живот там.
– Какво искате да се промени в Сопот? Ако примерно след една, две или три години отново се кандидатирате? Аз мисля, че това трябва да се случи, защото дължите на хората в Сопот да имат по-добро управление. Знам, в момента един млад човек стои начело на общината, но не знам доколко има опит, вашия опит. И все пак вие излизате от управлението на Община Сопот с определени уроци, направил сте изводи за вашите грешки и знаете кое би могло да бъде една добра политика оттук нататък за развитието на общината. Какво трябва да се промени според вас? И ако вие отново се кандидатирате и спечелите изборите, какво веднага ще направите за общината и за хората, които живеят там?
– Вижте, аз не мога да правя оценки…
– Не, аз не искам от вас да правите оценки. Просто какво искате да промените?
– Да. Не мога да правя оценки. Най-добрата оценка я дават хората в едно местно самоуправление. За други кметове аз няма как да правя оценки. Аз съм си направил своите поуки, извадил съм своите изводи. При всички положения, ако хората решат – само те могат да решат кой да бъде един евентуално бъдещ кмет на общината като подбалканския град Сопот. Той не е случаен град. Това е градът на Патриарха на българската литература и заслужава твърда ръка, която да го управлява, с широко скроени качества. Аз мисля, че сопотненци са разумни и грамотни хора. Няма човек, който да не греши. Всички грешим, включително и аз. Допускал съм грешки, но Сопот трябва да го има. Имало го е преди нас и трябва да го има и след нас. За да го има и след нас, трябва да се дава добър пример на жителите, на обществеността, които сами по себе си да преценят кой най-добре управлява. Имат база за сравнение, могат да сравнят предходни кметове, настоящи, бъдещи кандидати. За мен управлението не е самоцел. Аз искам, когато съм избран на такава позиция, да оправдая доверието. И се надявам сопотненци да са направили своите анализи и да не допускат градът да бъде оставен да го управляват хора, които нямат административен опит, които нямат житейски стаж. Не трябва да се допускат компромиси. Особено когато общината е малка, крехка, с ограничени възможности и много трудно се формира приходна част на бюджета, и същевременно, за да се направят добрите начинания и инфраструктурни обекти, които да радват хората, като детски площадки, като тротоари, като паркове. Всеки оставя следа след себе си. Аз искам следата да бъде трайна, така, че един ден, когато нас няма да ни има на този свят, нашите потомци и наследници да се гордеят с нас. Това е смисълът.
– Много добре го казахте. Какво искате да се промени още в България, за да върне младите хора тук?
– Първо трябва да се промени мисленето. Аз не искам хората да бъдат бедни и да нямат мотивация за живот. Трябва да променим мисленето. Трябва да не се осъществява подмяна, а да бъде реална промяна в управлението – със свежи идеи, с балансираност в действията, с подкрепа на националните ценности. Много лошо впечатление ми и правило, когато видя някакви политици – никога не са идвали на посещение на паметника на Вазов, на Левски – идват само от пиар гледна точка, което не е нормално. Значи ние трябва да променим ценностите си така, че да възпитаме децата си в патриотизъм, да ги караме да правят благородни каузи и дела. Такъв пример многократно кметът на Етрополе е проявявал в своите инициативи, аз също. Трябва да ги учим на родолюбие, това е.
– Аз мисля, че от самите нас като общество, от всеки от нас зависи кои ще бъдат хората в политиката на България. И когато избираме някой политик, да внимаваме дали точно той трябва да бъде в Народното събрание, не случайни хора да влизат във властта, защото години наред се повтаря един и същ механизъм на избиране на политиците и после оценяваме, че това не е бил добрият модел.
– Вижте, понякога, когато загубим някои хора, тогава оценяваме какво те са направили и какво те правят. Важно е политиците в България да имат ясно изграден образ на политик. Приветствам това, че в съвременния политически живот на страната се включват спортисти, хора от различни браншове – това е много хубаво, но нека не забравяме, че държавата и българските общини не са опитно зайче. В тях трябва да работят добре квалифицирани кадри, с експертиза, с компетенция в своите ресори и да осъществят, да прокарат наистина едни сериозни политики, без корупция, без спекулации, да бъдат честни, откровени и много добре да си дават сметка и ясно да осъзнаят, че те са избрани там не заради личния им интерес, с който да се облагодетелстват, а са изпратени там като призвание, избрани от народа, и те са длъжни да работят за благото на българския народ и на българските общини.
– Какво ще пожелаете на гостите на града и на нашите радиослушатели?
– Аз пожелавам, като най-емблематичното и най-старото българско радио, да бъдете все така целеустремени, все така прозрачни в своите действия, да отразявате събитията обективно. А на всички етрополци и на цялата българска нация пожелавам да пазим традициите, да бъдем единни, задружни, да бъдем по-сплотени в действията си като народ, като нация, да не се делим. Да не се делим, защото не остана време да живеем в един разкол. Живеем в една разбита на фракции държава, в която се насажда омраза, насажда се злоба. Никой няма нужда от това! Имаме нужда от обединение, от сплотеност, да бъдем единни, както са били нашите предци.
– Неслучайно на старата емблематична сграда на парламента в България пише „Съединението прави силата“. Само че сякаш нашите управници минават покрай този девиз и не го забелязват или не оценяват силата на тези думи. – Нека да вникнат в силата на тези думи. Като се приберат вкъщи, наистина да се замислят върху това какво означават тези думи. Нека да не бъдат суетни, да не правят политика на комерсиалност, да не я възприемат по този начин, а наистина да бъдат от сърце хора от народа. Когато сме хора от народа, тогава държавата ще върви, тогава няма да има злоба, няма да има завист. И наистина, когато сме в беда, ще помагаме един на друг, няма да оставаме да гледаме сеир. Защото най-долното нещо е ние като българи да се разкъсваме, все да сме на контра, да противоборстваме един на друг. Имаме нужда от солидарност, от толерантност, от национално обединение и много поводи за гордост, които да ни обединяват.
