Рени Петрова поиска експертно съгласуване на програмата за дигитализация на музея
Директорът на Исторически музей – Ботевград Рени Лазарова Петрова изрази подкрепата си за развитието на дигитализацията и цифровото съхранение на музейното наследство, но подчерта, че конкретна програма за институцията трябва да бъде разработена след предварителна професионална оценка на потребностите, наличните ресурси и техническите възможности.
Позицията е изложена в писмено становище от 21 октомври 2026 г. по докладна записка на общинския съветник Николай Велков, внесена в Общински съвет – Ботевград на 22 юли 2026 г. Предложението предвижда разработването на „Програма за дигитализация и цифрово съхранение на музейното наследство на Исторически музей – Ботевград и виртуален обществен достъп до него“.
В становището си Рени Петрова посочва, че в Историческия музей от години се създават цифрови копия на музейните фондове, като този процес се осъществява регулярно от поне десет години.
Според директора дигитализацията не се изчерпва със заснемането на музейни предмети. Тя включва идентификация и описание на културните ценности, обработване и съхранение на документацията, създаване на цифрови копия и определяне на подходящи условия за достъп до информацията.
Петрова обръща внимание и на факта, че цифровото съхранение не означава автоматично неограничено публикуване на цялата фондова документация. При предоставянето на достъп до колекциите, архивите, библиотечния фонд и фотографското наследство трябва да се отчитат авторските права, защитата на информацията и професионалните изисквания за опазване на музейните фондове.
Един от основните акценти в становището е, че преди внасянето на докладната записка не е било потърсено мнението на директора и музейните специалисти относно необходимостта, обхвата и начина на изпълнение на предложената програма.
По думите на Петрова предварителното експертно обсъждане би позволило да бъдат установени действителните потребности на институцията, да се избегне дублиране на вече извършени или планирани дейности и да се гарантира съответствие с нормативните изисквания.
Тя уточнява, че липсата на предварително съгласуване сама по себе си не е достатъчно основание за заключение, че докладната записка е незаконосъобразна. Според нея обаче е необходимо да се изясни как са определени потребностите на музея и доколко предложените технически, организационни и финансови решения са обосновани.
В становището се подчертава още, че общинският съвет има правомощия да определя местни политики и да подкрепя културни инициативи, но тези действия следва да бъдат съобразени със специалната нормативна уредба на музейната дейност и професионалните отговорности на музейните специалисти.
Преди да бъде взето решение по конкретното предложение, директорът на Историческия музей смята за необходимо да бъдат получени становища от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата и от директора на Регионален исторически музей – София.
По думите ѝ тези становища са важни за избора на подходящо техническо решение, ефективното разходване на публичните средства и съобразяването на бъдещите дейности с нормативните изисквания.
Рени Петрова заявява, че по принцип подкрепя модернизацията на музейната дейност и разширяването на обществения достъп до културното наследство. Тя обаче настоява бъдещите решения да се основават на експертна оценка, реалните възможности на институцията и добро взаимодействие между музея, общинската администрация и местния парламент.
Както вече беше съобщено, на заседанието си на 24 септември 2026 г. Общинският съвет – Ботевград отложи разглеждането на предложението за създаване на общинска програма за дигитализация на музейното наследство. Тогава беше прието да се изчака официално писмено становище от директора на музея относно необходимостта от програмата, техническите възможности и реалните потребности на институцията.
Инициативата на Николай Велков предвижда цифровизиране на музейните фондове и създаване на електронна платформа за свободен обществен достъп до тях. Повод за предложението е и дарението на пълната колекция на вестник „Ботевградски пламък“ за музея от Спасен Ценов.
Междувременно на национално ниво Министерството на културата развива Единна електронна платформа за достъп до дигитализирано културно съдържание. Тя е създадена по инвестиция от Националния план за възстановяване и устойчивост и цели да обедини дигитализирани материали от различни културни институции в страната.
Предстои казусът с бъдещата програма за Исторически музей – Ботевград да бъде разгледан с оглед на представеното становище и очакваните указания от компетентните органи.
Предходна публикация за отложеното предложение – Botevgrad.NEWS
