С много музика, танци и веселие се проведе четвъртото издание на Фестивала на бъчвата във Врачеш

За 4-та поредна година жителите и гостите на село Врачеш имаха възможността и уводолствието да празнуват събора на селото, присъствайки на тържеството по случай Фестивала на бъчвата. Фестивалът на бъчвата за поредна година се организира от Община Ботевград, Кметство Врачеш и Народно читалище „Събуждане 1895“ – с. Врачеш.

Кметът на село Врачеш – Марин Бончовски откри тазгодишният фестивал и поздрави гостите и жителите:

„Уважаеми гости, дами и господа, скъпи врачежани! Радвам се да Ви приветствам с добре дошли на четвъртото издание на Фестивала на бъчвата – с. Враеш. Той не се проведе през последните две години поради пандемията от COVID-19 и сега продължаваме традицията. Фестивалът и съборът на селото се провеждат в дните около християнският празник Петковден. Света Петка Българска се е утвърдила като закрилница на децата, семейството и рода. Това са най-скъпоценните неща в живота, на които държат и жителите на с. Врачеш.

От стари времена поминъкът на врачежани е дървопреработването като най-развито е бъчварството. Понастоящем 2/3 от семействата на с. Врачеш си изкарват прехраната по този начин. Вярвам, че този занаят ще продължи да съществува и в бъдещето, защото има приемственост между поколенията.

Тук е мястото да изкажа своите благодарности за съдействието и подкрепата на общинското ръководство, инициативният комитет, организирали празника на бъчварската гилдия, читалище „Събуждане 1895“ – с. Врачеш, ДГ „Детелина“ – с. Врачеш,ОУ „Отец Паисий“ – с. Врачеш.

На вички Вас и семействата Ви пожелавам здраве, успехи и празнично настроение в снешния ден! Откривам чеъвртото издание на фестивала на бъчвата! На добър час!„, каза кметът на Врачеш Марин Бончовски.

В програмата на фестивала беше включена и демонстрация по изработка на бъчва. Ето какво ни споделиха водещите Ина Гечовска и Тихомир Захариев относно това: Още по време на турското робство в селото се развивало кацарство – бъчварството. Тук се изработвали най-хубавите каци и качета за зеле и сирене, както и буталки за добиване на масло от мляко. През 30-те години на 20-ти век врачежани започват да изработват каци, качета и бурета с помощта на машини. Първите, които строят бъчварска работилница са братята Петко, Петър и Георги Денкински, които биват последвани от Коцо Петровски, Марин Цановски и други.

През 1959 година в селото е създаден първият бъчварски цех. Първоначално само с няколко работилници, цехът бързо се развива и в него препитанието си наамират повече от 250 бъчвари.

За доброто настроение на жители и гости бе подготвена и богата танцова и музикална програма, в която бяха включени: Общински духов оркестър – Ботевград, Мажоретен състав с Младежки духов оркестър при НЧ „Христо Ботев 1884” – гр. Ботевград, Детска градина „Детелина” – с. Врачеш, ОУ „Отец Паисий” – с. Врачеш, НЧ „Събуждане 1895” – с. Врачеш, НЧ „Правда 1905” – с. Новачене, НЧ „Тодор Пеев 1871” – гр. Етрополе, НЧ „Заря 1895” – гр. Правец, Танцов фолклорен клуб „Хоро – Н” – гр. Ботевград, Детски танцов състав „Хоро – Н” – гр. Ботевград, НЧ „Отец Паисий 1897” – с. Калугерово, Танцов фолклорен клуб „Радост” – гр. Ботевград, народният певец Божидар Златков, НЧ „Светлина 1900” – с. Литаково, Диана Николова – с. Трудовец, НЧ „Никола Василев Ракитин 1890” –Трудовец, НЧ „Просвета 1937” – с. Марикостиново, Ансамбъл „Шевица” – гр. София, Литаковска духова музика – с. Литаково и певецът Райко Кирилов.