Исторически музей- Правец откри изложбата „Образци на Чипровските златари от фондовете на НИМ-София“

„Накитите са част от облеклото на старите българи, най-вече жените. Те са били и признак на обществен статус. Момите са носили накити от мъниста, от метал са били накитите на невестите. В изложбата има различни експонати – пафти, гривни, огърлици и други накити, като почти всички са изработени от сребро с позлата.“, каза при откриването на изложбата директорът на Исторически музей- Правец Таня Борисова

Тематични пана в музея разказват за чипровската златарска школа и за значението на накитите в живота на предците ни.

Историческите сведения доказват, че освен като султански монетен двор през ХVІ в. Чипровци се е развил и като ювелирен център, може би най-големия през епохата. Разполагайки със собствени рудници, градът се специализира в изработката на различни предмети с висока художествена стойност. Чипровската златарска школа е уникално явление в българското изкуство преди освобождението. Една изумителна традиция и ненадминато майсторство. Освен изковаване и отливане, чипровските златари прилагат и сложните техники на филиграна и гранулацията, полагат разноцветни емайли и позлатяват изделията си.

Чипровци възниква в древни времена и вероятно още траките са открили богатите рудни залежи в планината, следи от антично рударство се откриват и до днес. През средновековието Чипровци е развит рударски център за добив на цветни метали. В годините на византийската власт настъпил голям подем с откриването на нови технологии за добив- за първи път с водна енергия се обработват рудите- т. нар. самокови. Благодарение на природните богатства и предприемчивостта на хората, Чипровци става център на ранния български ренесанс. Голяма част от изделията на чипровската златарска школа са пръснати по Балканите и Европа, затова е трудно да си представим влиянието и обхвата и.

Освен експонати от Националния исторически музей, изложбата бе допълнена от фондовете на музеите в Ботевград и Правец.