В Община Етрополе се пресъздаде народният обичай „Пеене на пръстени“
И тази година в Етрополе беше спазена традицията и беше пресъздаден народният обичай „Пеене на пръстени“. Празникът има дълбоки корени в миналото и е свързан с изпращането на старата и посрещането на Новата година. На 13 януари 2026 г. на площад „Зольовец“ се състоя ритуалът „Топене на пръстените“. „Кокорбашийката“ прикани всички младежи и девойки да пуснат по един свой накит в украсеното медно котле с вода.
През нощта на 13 срещу 14 януари накитите остават навън в котлето, а според поверието, ако на сутринта водата е замръзнала, годината ще бъде здрава, плодовита и благодатна.
Съгласно народния обичай всеки участник взема по едно зрънце ечемик, което поставя под възглавницата си през нощта. Вярва се, че каквото се сънува, това ще очаква човека през годината.
В отбелязването на обичая тази година се включиха ЖФГ „Димана“, ДВГ „Звездица“, ТА „Балканска младост“, Етрополската духова музика, ДГ „Звънче“ и Историческият музей. Оригиналният празник продължава да се чества и до днес, като вещае здраве, късмет и благополучие през новата година. Обичаят „Пеене на пръстените“ носи много веселие и радост, зарежда хората с настроение и събужда надежда за любов и по-добър живот.
Ритуалът „Наричане на пръстените“ започна с участието на децата от ДГ „Звънче“, които с голям ентусиазъм пресъздадоха народния обичай и доказаха, че традицията ще продължи да съществува и в бъдеще. След това ръководителката на жените – „кокорбашийката“, извади един по един накитите и започна наричанията за новата година, като предсказваше бъдещето на техните притежатели. Наричанията бяха интересни и закачливи, свързани с избраника на момата, първородното дете, отношенията със свекървата, както и с бъдеща професия и дълъг, щастлив живот.
На ритуала присъстваха г-жа Катя Симеонова – заместник-кмет на Община Етрополе, г-жа Станимира Васова – секретар на Община Етрополе, служители на Общинската администрация и множество граждани.
Както повелява традицията, всички присъстващи се хванаха на кръшно българско хоро. Празникът отново показа, че обичаят обединява поколенията и ще бъде съхранен във времето от етрополци.
