Бистра Александрова: „Историческият музей впечатлява с традиции, иновации и богато културно наследство“

Все повече туристи си тръгват от Етрополе с едно и също впечатление – „Колко чисто, красиво и подредено е тук!“ Именно това споделя в интервю за БНР – Радиокафе екскурзоводът Бистра Александрова, която пише поезия и текстове на песни. По думите ѝ през последните две години градът преживява истински туристически подем, като всеки уикенд посреща автобуси с посетители от цялата страна. За засиления интерес допринасят както богатият културен календар и съхранените традиции, така и новостите в Историческия музей – модерни дигитални решения, виртуална реалност, интерактивни приложения и атрактивни изложби, които превръщат срещата с историята в истинско преживяване.

– Гостуваме на празника на Община Етрополе и на Празника на етрополските зетьове. Следващият ни гост е Бистра Александрова от Исторически музей – Етрополе. Здравейте и честит празник!

– Честит празник на вас, на всички етрополци и на гостите на Етрополе.

– Слушахте ли концерта снощи?

– Слушах го, разбира се.

– Какво впечатление ви направи?

– Хората винаги оценяват истинското, българското и това си проличава от тяхната реакция – от извитите хора, от усмивките, изобщо от настроението, което се създаде. А това, че и кметът на Община Етрополе инж. Владимир Александров се включи с изпълнение, беше наистина много атрактивно и впечатляващо.

– Впечатляващо, да. Добре, Исторически музей – Етрополе е включен дейно в програмата за празника на града и на етрополските зетьове. Разкажете ни по-подробно какво показвате на гостите?

– Исторически музей – Етрополе вчера откри една изложба, ретроспективна – „Зет като мед – Зетрополе през годините“, която всъщност обхваща цялата история на празника, от създаването му и от първото събитие на 1 април 1971 г. досега. Използвани са много снимки от различните празници през годините, показани са всички зетьовски атрибути като клетвата, знамето. И разбира се, една отделна, специална част е отделена за инициатора, създателя или както етрополци го наричат, Бащата на етрополските зетьове – Николай Коев – Кофето. Също готварски рецепти и изобщо всички тези малки, смешни хитринки, които са използвани през всеки един от тези 19 празника до момента, а днес знаем, че е 20-то юбилейно издание. Също така музеят се стреми да съчетава традиционните изложби с модерните технологии. На нашия дигитален киоск са качени и виртуално снимки, разделени по години, с богата информация. Така че всеки, който желае, може и по този начин да се запознае с всеки един от тези празници през различните години – кое е характерното за него, какво се е случило, тъй като има много общи неща, тематиката е обща, но и всеки си е сам по себе си специфичен. А пък тази година има съвсем нови изненади.

– Какво могат да видят хората в Етрополския музей?

– Етрополският музей е събрал цялото материално и духовно наследство на Етрополе. Това е град с изключително древна история, успял да запази традиции, които не се срещат никъде другаде и които етрополци всъщност ревниво развиват и пазят. Освен постоянната експозиция в десетте експозиционни зали на музея, редовно се правят и временни тематични изложби, като тази, за която разказах току-що. И както вече споменах, опитваме се да въведем иновациите, тъй като особено младото поколение не се задоволява единствено със стъклените витрини, рафтовете и снимките, а предлагаме и други атрактивни неща. На първо място, това е една виртуална реалност, която е дарение на музея по благотворителната програма „Българските добродетели“ и която в 3D формат реално въвежда посетителите чрез специални очила в Етрополската книжовна школа, която е била втората по големина след тази на Рилския манастир, съществувала към нашия Етрополски манастир „Света Троица“. Фактически посетителите на тази виртуална реалност могат да научат как са се правели книгите в книговезкото ателие, могат да разговарят с монаха, който обяснява какво се е случвало. А пък освен снимките за Зетьовия празник, на виртуалния киоск също така сме представили виртуално един от най-ценните експонати – Острожката библия. Това е първата печатна библия на славянски език, реставрирана по европейски проект и консервирана в музея. Съвсем отскоро предлагаме на нашите посетители да станат и ловци на съкровища чрез едно приложение, което сканират, и има няколко въпроса, свързани с експозицията на музея. За да ги открият, те трябва да посетят всички зали, да ги разгледат и съответно да си получат своята награда.

– Наблюдавате ли, г-жо Александрова, по-засилен интерес от страна на туристите към празника и към Община Етрополе като цяло?

– О, разбира се. В последните две години просто има някакъв бум на посетители. Цели големи автобуси с екскурзианти от цяла България преди бяха по-голяма рядкост, докато сега всеки уикенд в музея посрещаме такива групи от 30, 40, 50 човека. За това изключително много допринасят и местните традиции и празници. Освен този на етрополските зетьове, който наистина е уникален не само в България, а и в цял свят, имаме и зимен празник – Атанасовден. Той се провежда всяка последна неделя от януари и също събира стотици гости, които се изкачват на един висок връх в планината и изпълняват древен ритуал, останал още от древните траки, по изпращане на зимата и посрещане на пролетта и пролетното слънце. Също така самата официална статистика показа миналата година, че с над 30% са се увеличили туристите в Етрополе. Неслучайно общината получи престижни награди за организирането на различни спортни и културни събития, които подпомагат развитието на туристическата дейност. Хотелите са пълни. Даже по време на тези най-големи празници има недостиг на места, но също така са много и хората, особено жителите на столицата и по-близките градове, които в рамките на един ден се разхождат до Етрополе, посещават музея, посещават Етрополския манастир, впечатляват се от Часовниковата кула, от паметника на Васил Левски. И това, което най-често всички повтарят, е „Колко чисто е при вас, колко красив град, какъв уреден център имате!“. Определено ние, етрополци, можем да се гордеем, че градът ни става все по-привлекателен за много хора.

– Г-жо Александрова, кое според вас предизвиква най-голям интерес у посетителите и какви въпроси най-често ви задават?

– Посетителите на първо място се впечатляват от сградата на музея, защото тя е една от най-старите и красиви възрожденски сгради в България и малко музеи могат да се похвалят с такава сграда. Те просто там се влюбват от пръв поглед. След това, влизайки вътре, се изненадват от богатата експозиция, която им се предлага в залите на два етажа. Прави ми впечатление, че са доста любопитни, разпитват и искат да научат колкото се може повече за експонатите, които сме представили, за историята, за традициите. Моите лични впечатления са, че хората все още обичат да им се разказва историята, да се докоснат до старините, да гледат стари снимки. Има и етрополци, които вече не живеят в града, отдавна са се преселили, но се интересуват от своите корени и се е случвало да влязат и на снимката да открият своя прадядо, някакъв роднина, и много се вълнуват. Насочваме ги след това да разгледат Часовниковата кула. Тя е особено атрактивна точно в 11.55 часа, когато от нея звучи песента „Етрополски двори притихнали“ по текст на етрополския поет Георги Билев. Часовниковата кула също е много стара. Тя е построена като отбранителна кула, а през 1820 г. вече има часовников механизъм и до днес все още на всеки кръгъл час тя отброява времето за Етрополе. Също така ги насочваме към манастира и към съвсем новите придобивки на Етрополе, като новоизградения паметник на Апостола на свободата Васил Левски. По инициатива на кмета инж. Владимир Александров беше издигнат и голям пилон с националното знаме в крайградския парк. От там всъщност е най-красивата гледка към цяло Етрополе и хората обичат да се разходят до там, да си правят снимки. Много се впечатляват от етрополските плескани яйца, които сме наредили почти навсякъде в музея. Те са уникални за България. Особено в дните преди Великден се засилва този интерес. Музеят организира работилници за изработване на тези плескани яйца, изложби и на площада, и в самия музей. Изобщо, много са нещата, свързани с нашата история, които можем да покажем и с които можем да се гордеем.

– Какво ново предстои, свързано с Исторически музей – Етрополе?

– Най-новото, което предстои, е да се довърши големият ремонт, който започна от Общината. Миналата година беше обновена изцяло фасадата, покривът, сега предстои да се направи вътрешен ремонт, което пък от своя страна ще наложи и преподреждане на експозицията – тя ще бъде представена по различен начин. Работи се усилено по обновяването на тази постоянна експозиция и по нейното обогатяване. Естествено, като всички музейни работници, нашият екип се надява да се намерят средства, с които да се продължат археологическите проучвания на територията на Етрополе, тъй като все още има какво да се намери в недрата на този край.

– Г-жо Александрова, вие сте автор на стихове – продължавате ли да пишете?

– Ами, все по-рядко пиша.

– Защо? Не ви остава време или нямате вдъхновение?

– Писането на стихове много не зависи от автора, бих казала аз. Това е една божия искра, която идва и която трябва да се улови на мига, иначе потъва. Когато това се случи, вземам – все още старомодно – лист и химикалка и го записвам. В първите години, в които пишех стихове и издавах моите стихосбирки, те бяха в по-голямата си част една любовна лирика, докато сега по-често ме вдъхновява природата на Етрополе, сезоните, красотата, и последните ми произведения всъщност са с такава насоченост.

– Какво ще пожелаете на гостите на града и на етрополци?

– На гостите на града и на етрополци пожелавам в днешния ден максимално да се насладят на този дух, на тази атмосфера, която единствено в днешния ден може да се усети, много да се забавляват, много да се смеят, да си запазят усмивките за дълго време. А на етрополци ще пожелая все така ревниво да пазят своите традиции, да ги развиват, да ги обогатяват и колкото е възможно да дават всичко от себе си, за да направим нашия град наистина най-красивия и най-предпочитания от всички гости в България.

– Много ви благодаря за този разговор. Продължавайте в същия дух, бъдете все така успешна!