55 години от откриването на Завод за полупроводници в Ботевград се навършват днес (снимки)

Преди 55 години българските журналисти нарекоха Заводът за полупроводници „Бисерът на българското машиностроене“. Вероятно имаха впредвид, че изходният материал за производството на неговата продукция-германиеви диоди и транзистори е кристален германий, който по външен вид наподобява бисерите, или пък това, че в сравнение с традиционните заводи на машиностроенето в България по онова време той наистина изглеждаше ослепително.

За всички нас, които свързахме съдбата си с него, той беше и остана заводът на нашата младост. Идвахме тук напрово от ученическите или студенски скамейки и реалният ни професионален опит получавахме в неговите цехове или лаборатории, с помощта на дошлите преди нас. Тук, покрай битката с новите технологии и изделия се влюбвахме, създавахме семейства, отглеждахме деца и мнозина от тях и днес изминават пътя до някогашния завод. Така навярно ще бъде и с техните деца и внуци, защото микроелектрониката е в атмосферата на този град и славата му като център на българската микроелектроника няма да отмине с времето. В историята на всеки град има събития, които са променили съдбата на поколения. Без каквото и да е преувеличение може да се каже, че за Ботевград едно такова събитие е Решение 122 от 28 юли 1962 г. на МС на НРБ за построяването на Завод за полупроводници в гр. Ботевград. Нито силният дъжд, нито червената кал над селскостопанския техникум в града спряха стотиците ботевградчани и гости от София при първата копка на завода на 18 февруари 1963 година. Лютата зима на 1964 година не отказа строителите и един след друг изникваха производствените корпуси и петте етажа на Административнита сграда. Оперативките се провеждаха направо на строителните обекти и трудно можеше външен човек да различи директора на завода Лазар Данчев от обикновения работник. За всички на обекта „човекът с ватенката“ бе опора в трудните моменти, поемащия отговорността при вземане на решенията, диспечера за осигуряване на бавещи се материали. Той не беше директора, той бе един от тях, затова го уважаваха и обичаха. Успоредно със строителството вървеше и подготовката на кадрите за бъдещия завод. В сградата на бившата болница, превърната в База за техническо развитие първите назначени работнички се запознаваха с основните операции по производството на полупроводникови прибори. Двадесет и пет спомагателни работници преминаха обучение в Слаботоковия завод в гр. София, а 26 работници и специалисти бяха командировани в завода в гр. Гренобъл, Франция за усвояване технологията и организацията на производството. Ако трябва с две думи да се опише настроението на първите кадри на завода, това са ентусиазъм и отговорност. Те са в основата на невероятните темпове, с които вървеше строителството и само за 19 месеца на мястото на лозовите масиви в местността Чеканица над града заблестяха просторните корпуси на завода. С непознати темпове се монтираше пристигналото от Франция оборудване, провеждаха се технологични проби, изготвяха се технологичните предписания за да се стигне до оня незабравим септемврийски ден на 1964 година, когато Маргарита Вутова с помощта на н-к цеха Никола Христов и технолога Никола Авгарски затвори първия точков диод. Стартът бе даден и един след друг се въвеждаха в редовна експлоатация отделните участъци на завода и първите български германиеви диоди и транзистори поеха към заводите на българското машиностроене.

Паметен за целия Ботевградски край и за страната ще остане 28 април 1965 година когато на многохиляден митинг Заводът за полупроводници бе официално открит от Тодор Живков – Първи секретар на БКП и Председател на Министерския съвет. С построяването му България се нареди сред малкото страни в света, които произвеждат собствени полупроводникови прибори, а това създаде реално възможност за бързото развитие на електрониката и приборосроенето. Следват години на непознати за страната темпове на развитие на материалната база, разработка на нови технологии и изделия и успешното им внедряване в редовно производство. Базата за техническо развитие прераства в Институт по полупроводникова техника. Създава се Институт по микроелектроника в гр.София, в който се разработват първите български интегрални схеми и който през 1976 година, става част от НПК по полупроводникова техника в Ботевград. През 1971 г. стартира редовното произиводство на силициеви вентили, диоди и тиристори. След това първо разширение следва и изграждането на мощностите за производство на интегрални схеми. В края на 1971 г. в завода успешно е внедрено производството на разработената от ИМЕ интегрална схема СМ2212 / УНИМОС/. Нови възможности пред българската електроника създава разработването през 1968 г. на колектив от ИПТ и внедряването в завода на планарно-епитаксиалната технология за производство на силициеви диоди и транзистори. На авторите на разработката е присъдено званието „Лауреат на Димитровска награда“. В изпълнение на решението на Министерския съвет от 1982 г. за ускорено развитие на микроелектрониката в периода 1983-1987 година беше извършена мащабна реконструкция на производствените мощности на поделенията в гр.Ботевград и Института по микроелектроника, с възможности за годишно производство на 154 мил. броя транзистори и диоди и 125 хил.светодиоди и опртрони, 25 мил. броя микропроцесорни,биполярни и хибридни интегрални схеми,с което бяха задоволени на 80 % потребностите на родната електроника.

В основата на постигнатите успехи от колективите на „Микроелектроника“ бяха новаторския подход в работата на неговите ръководители и грижата им за подбор, подготовка и кариерно развитие на кадрите. През 1962 г. за задоволяване на потребностите на завода от специалисти със средно специално образование в Ботевград е разкрит Техникум по механика и електротехника „Хр. Ботев“, съществуващото промишлено-техническо училище е преобразувано в Средно професионално техническо училище по машиностроене /СПТУМ/, като преобладаващата част от специалностите са в областта на електрониката; През 1973 г. към завода се създава Професионално-учебен център; За осигуряване на необходимите специалисти с висше образование през 1982 г. се създава Учебно-производствена база за подготовка на кадри в областта на микроелектрониката, която база прераства в Център за подготовка на кадри с основна цел: свързване обучението на студентите от ВМЕИ, ВХТИ и СУ от специалности в областта на микроелектрониката с производствената практика, както и за преквалификация и следдипломна квалификация на специалистите с висше образование. Впоследствие центърът бе трансформиран във Факултет по микроелектроника към ВМЕИ гр. София. Така Ботевград получи и първата си база за подготовка на специалисти с висше образование. Ежегодно около 50 са стипендиантите на фирмата в български висши учебни заведения в гр. София и гр. Габрово, около 150 се обучават в чуждестранни висши учебни заведения – гр. Ленинград, гр. Лвов, гр. Баку-СССР, гр. Дрезден и гр. Берлин- ГДР, в гр. Прага-Чехословакия, в Китайската народна република.

С постановлението за строителството на ЗПП, за неговите разширения, както и с комплексната програма за развитие на мик
роелектрониката се въвежда и нов подход – наред с модернизация на производствените мощности се отделят значителни средства за социалното развите на колективапострояване на жилищни блокове-общо над 750 ап., детски градини и ясли, обекти за столово хранене, профилакториум и почивна база на морето, битов комбинат, здравно осигуряване. Макар и отричани в годините на прехода, решаваща роля за мобилизиране на колективите за изпълнение на отговорните задачи имат партийните организации, профсъюзите и комсомолската организация. Още първите години след откриването на ЗПП потвърдиха максимата, че високите технологии са присъщи на всестранно развити личности. Прекрасни стихове, посветени на завода създадоха Димитър Гюлев, Георги Наков, Петър Златков, Константин Константинов. Лауреати на националните прегледи бяха самодейците от Мъжката вокална група с ръководител Димитър Войнов, представителният народен хор с художествен ръководител Бонка Големанова, представителният танцов състав с художествен ръководител Ваня Петрова, театралният самодеен състав . Представителите на завода станаха инициатори за създаването на Клуба на културните дейци в Ботевград, активни участници в съставите към Профсъюзния дом на културата и към читалище “ Хр.Ботев-1894″ Отборите по баскетбол, лека атлетика и спортен многобой спечелиха десетки призови места на републиканските работнически спартакиади.

С началото на прехода дойде и краят на изгражданата с толкова усилия и любов българска микроелектроника. Неочаквано за всички, в края на 1996 г, бе взето решение за ликвидация на Микроелектроника и само спешното решение на Агенцията по приватизация за продажбата на обособени части от активите на фирмата претотврати пълното й унищожение. Благодарение на това, днес на площадката на Индустриална зона „Микроелектроника“ и нейното разширение работят над 20 фирми, като заетите в областта на електрониката, главно в ИМИ, Сенсата технолоджис, Микроак, АПС, Инкотекс, ВОП, ОКТО-7, АМГ технолоджи надхвърлят 4000 човека. Темповете на развитие и стоковата продукция на новите фирми надхвърля постигнатото от поделенията на „Микроелектроника“ АД през най-успешната й 1989 г., но хората са някак затворени в себе си, трудно намират време за сплотяващи колективите прояви.

С отбелязването на 55 годишнината от откриването на Завода за полупроводници искаме да върнем хората, работили тук в годините на тяхната младост, в годините на онова задружно ежедневие, което ни помагаше да градим и по-лесно да се справяме с трудностите. Искаме да си спомним с признателност за тези, които не дочакаха днешния ден. На младите хора, поели по нашия път да пожелаем здраве, усмивки, успех и да създават с гордост своите бъдещи спомени.

Честита годишнина, скъпи ветерани и днешни радетели за развитието ва българската електроника!

1 thought on “55 години от откриването на Завод за полупроводници в Ботевград се навършват днес (снимки)

  1. Похвално! А днешните професионални и лични отношения са неминуемо пропити с мнителност и завист, корист, напълно в плен на социалните медии, изсмукващи времето, възможностите за лични контакти и създаващи безкрайно търсене на самоизтъкване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: