Средновековната каменна църква край Трудовец е заплашена от срутване

На 2 километра от село Трудовец, далеч от хорската глъч в полето, се издига малък храм от ломени камъни, споени с хоросан.

Според проучванията първоначалният градеж е от XIV век. Легендата разказва, че мястото е избрано неслучайно – върху могила, заобиколена отвсякъде с вода. Тъй като е било труднодостъпно, е послужило за костница на част от българската аристокрация, обитавала крепостта Боженишки урвич в края на Второто българско царство.

„Предполага се, че ако има превземания на крепостта, могат да бъдат осквернени гробове и така по този таен начин са строели странични църкви, за да могат да погребват своите близки“, казва отец Панайот Караушев.
Още в началото на миналия век направило впечатление, че е била запусната, а част от стенописите – изличени.

„Иманярите бяха изкопали с трактор огромна дупка. Ако влезе вътре човек, не може да му подадете ръка, толкова беше дълбока. И вследствие на дъждове започна да пропада“, разказа отец Караушев.

За да не падне съвсем, от вътрешната страна в наши дни храмът е укрепен с дървено скеле, а малкото оцелели стенописи са пренесени в историческия музей в Ботевград.

Преди няколко години при археологически разкопки около храма е разкрит средновековен некропол.
„Беше открит женски скелет, който беше препъхнат под основите. Беше със забрадка, изгнила, но благодарение на това, че главата е била под олтара, се беше запазило парче текстил със златна нишка“, обяснява отец Караушев.

В шестте гроба са намерени сребърни и бронзови накити, един от които пръстен, свързан с цар Иван Шишман.
„Пръстенът има отношение към Шишмановия род, тъй като на самия пръстен има изобразен графит на Шишманов монограм“, обяснява Рени Петрова.
Смята се, че някъде през XVI-XVII век църквата е била кръстена на Свети Георги.

През 80-те години храмът придобива статут на национален паметник, което вързало ръцете на местните хора. Кандидатстването и по европрограми не дава резултат.

Без финансиране храмът, от чиито покрив избуява трева, ще се превърне в купчина камъни, прогнозира местният свещеник.
Източник: bTV