Литаково чества 136 години от Съединението на България

136-годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия бе отбелязана тържествено на пл.“Свобода“ в центъра на с.Литаково. Въпреки отмяната на традиционния събор, днешният празник не бе подминат. Той започна в 10.00ч с изпълнения на Литаковска духова музика и приветствие на кмета на Кметство Литаково – Пешо Младенов.

„Съединението е едно от най-дръзките и достойни събития в съвременната история на България. Съединението на Княжество България и Източна Румелия става единствено по волята и усилията на българския народ, без намесата отвън. Седем години след Освобождението от османско робство и пагубния Берлински договор прогресивните умове на България заявяват, че искат самостоятелно и равноправно да участват в съвременната история на Европа. Българският народ може да е малък народ, но има богата история – това подсказват на великите сили“заяви Пешо Младенов. Кметът подчерта, че шести септември е денят, в който са се обединили всички българи, затова се обръна към всички литаковци с думите: „Нека да се обединим като нашите предци и заедно да работим за просперитета на село Литаково. Нека всеки един да даде частица от себе си за да може селото ни да придобие нов облик. Честит празник! Бъдете живи и здрави и нека Бог да Ви закриля!“

Тържествената програма продължи с исторически доклад за събитията преди и след Съединението. Той бе изнесен от рецитаторска група към Народно читалище „Светлина 1900“, с ръководител Капка Христова – главен библиотекар.

Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.

До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.

Предисторията на тази дата – 6 септември започва на 3 март 1878г с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция. Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села.[23] Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909 г.