Александра Хубанова от ППМГ с отличие в конкурса „Мисия Будител“ – 2021

Есето на Александра Хубанова от Профилирана природо-математическа гимназия „Акад.проф.д-р Асен Златаров“ – Ботевград е отличено сред десетте най-добри есета в конкурса на Областна администрация на Софийска област „Мисия Будител“ – 2021. За своя труд, посветен на съвременните будители, деветокласничката ще получи грамота и награда.

С есета на тема „Мисия Будител“ в конкурса по повод Деня на народните будители се включиха и деветокласниците от ППМГ Владислав Маринов, Миглена Велчева и Надежда Катеринкина.

Акцентът в творбите на участниците тази година, когато отбелязваме 1340 години от основаването на българската държава, е поставен върху величието на българската държава, личностите, които са я изградили и продължават да я градят, както и върху създадената през вековете книжовност и пазителите на духовността.

Кои са славните българи от близкото и далечно минало и в кого припознават учениците съвременните будители? Отговор на тези въпроси ще открием в есетата на младите творци.

Ръководството и педагогическият екип на Златаровската гимназия честитят заслуженото признание на Александра и поздравяват своите ученици за участието и проявената активност.

Честит да бъде празникът на българската духовност!

Публикуваме и отличеното есе:

Мисия Будител

Есе

Народен будител е човек, който се занимава с просветителско дело и извежда за свой основен приоритет знанието. Иван Вазов, Христо Ботев, Димчо Дебелянов и Паисий Хилендарски са само малка част от хората, борили се за запазването на българския дух буден. Техните дела са оставили отпечатък в умовете и сърцата на всички българи.

Днес може да не са сред нас едни от първите български будители, но техните стихотворения, битки и подвизи в полза на родината винаги ще ни държат бодри. Как бихме могли да забравим тези славни дейци? Без тях светът не би бил цветен, прелестен, уникален, богат. България е горда със своите славни герои!

Ала кой ни пробужда и предава знанието в 21 век?

Тези, които в 21 век предават любовта към родното и крепят духа ни, са нашите учители, отдадени на стремежа да запалят пламъчето за познание у крехките ни и лутащи се души. Доста хора пренебрегват учението, без да се замислят колко е важно човек да е самоосъзнат, да изгради собствено мнение по въпросите, засягащи бъдещето ни, и да може да ги отстоява.

Преподавателите с пълни шепи черпят от магическия извор на познанието и грижливо го съхраняват и предават на бъдещите поколения. Има моменти, в които пренебрегват себе си, за да осигурят на младите личности още един урок. Да приковат детските очи в дъската, да изтрият чиста сълзица и да стоплят сърцата на родителите.

Да си учител не означава да си предадеш урока, а да бъдеш едно цяло с учениците. Да изслушваш и подкрепяш, за да разкрият младите хора своята индивидуалност и уникалност и да излязат на показ скритите способности.

Според мен учителите ни са като втори родители, а професията им се побира в още стотици. „Ако трябва да степенувам по значение професиите в една държава, без никакво колебание ще поставя на първо място учителите. Тяхното място ми се вижда толкова безспорно, че няма нужда от никакви доказателства.“, казва в едно свое есе големият наш есеист Георги Марков. Нашата история се крепи на учителите, които събуждат порива за свобода. Те са нашите вдъхновители, които с всеотдайна преданост прокарват мостове –  между света на детството и зрелостта, между миналото и бъдещето, между невежеството и духовното извисяване. Тяхната мисия за пробуждане трябва да бъде общо дело на обществото, което им остава вечен длъжник.

А нашата благодарност е дребен и мил жест, който трябва да им отдаваме ежедневно.

Александра Хубанова,

Ученик в 9 А клас в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Ботевград