Тереза Георгиева от ОУ „Отец Паисий” с. Врачеш с есе сред 10-те най-добри в конкурса „Мисия Будител“ 2021

Учениката Тереза Георгиева от 7 „а“ клас в ОУ „Отец Паисий”-с. Врачеш, с преподавател Теодора Проткина, е автор на есе, което е сред 10-те най-добри есета, които ще получат грамоти и награди от конкурса за есе и рисунка „Мисия Будител“ 2021, организиран от Областната управа на Софийска област.

Публикуваме есето на Тереза Георгиева:

“Мисия будител”

 “Будителите в миналото и настоящето”

Будител – Човек, който пробужда спомена за достойното минало на българския народ. Той допринася много за оцеляването на българите, за развитието и съхраняването на българския език, книжовността и духовните ценности на нацията ни. Будител наричаме този, който със своята  всеотдайна и родолюбива дейност спомага за пробуждането на националното съзнание и подтиква хората към борба за църковна и политическа независимост, който е  способен само със силата на словото да събуди цял един народ и да го призове към това- да изкаже мнението си на глас без страх- такъв човек заслужава да се нарече Будител.

Примерите са много. Един от тях е Паисий Хилендарски- той пробужда българския народ, убеждавайки го, че има с какво да се гордее, че силата е в обединението. Той се справя с нелеката задача във време, в което българите са обезверени и останали без надежда, да им покаже пътя към свободата, пробуждайки ги от робския сън. Българин, написал една мъничка книжка с толкова много истини в нея. Човек, който задава един въпрос, чут от една цяла държава-“О, неразумний иуроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?”. Будител на своя народ, будител на своето време!

 Приносът на братята Кирил и Методий е незаменим. Из всички краища на България, няма човек, който да не е чувал имената им и да не знае тяхното велико дело. Защото те са написали първата славянска азбука и са въвели българската писменост.
Благодарение на тях  България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…

Всяка нация има нужда от своите будители – хората, които поддържат народния дух жив и водят сънародниците си към бъдещето. Такъв пример е Васил Левски – герой от една отминала епоха, извършил велики дела в миналото и обречен да се помни в бъдещето. Посветил себе си на отечеството, завършил земния си път на бесилото, с една мечта, една цел, една идея – „за чиста и свята република“. Христо Ботев, Захари Стоянов, Петко Р. Славейков, Васил Априлов, Георги Раковски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Георги Бенковски… Много са великите българи, революционери, просветители, книжовници, отдали живота и труда си на българската духовност и свобода.

 Има ли ги днес? Кои са днешните будители?

 В днешно време много хора ще отрекат, че има будители, но това не е така. Дори и да не са много, или да не приличат на тогавашните, те не са изчезнали, а напротив – те са навсякъде около нас.  И повече от всякога е наложително да учим за тях и да ги показваме, защото тяхната дейност, решителност и знания са силата, която показва моделите на бъдещето и движи обществото ни напред.

Днешните  будители са дейците на изкуството, на културата, учителите – хората, чиято мисия е да ни изведат  от духовната криза, в която потъваме. Хората, които се опитват да ни измъкнат от материалното и ни учат, че ако не сме богати с духа и ума, а с вещите си, винаги ще  бъдем бедни.  Не са ли те хората, които ни дават стимул в живота, подбуждат ни да продължаваме да се развиваме? Не са ли те хората, които ни учат на знание, на нашия език и история? Те ни възпитават на обич, милост и доброта! Учителите са тези, които ни подготвят за бъдещите трудности, пред които ще сме изправени и за несправедливия и суров живот, който ни очаква. Това са хората, които не спират да вярват и да ни карат да вярваме в думите на Васил Друмев: „Един народ, който има съзнание, култура, писменост и наука, непременно ще има светла и трайна бъднина.“

Съвременните будители са надеждата за съхраняването на българския народ. Ние имаме нужда от тях, за да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да се борим за общото благо на нацията и нейното самочувствие, да се събудим от апатията, да се отърсим от усещането, че нищо не зависи от нас.  Будители днес, са тези, които са готови да  поддържат и разпространяват огъня на културата, духовността и просветата. Те са  необходими на нашия народ, защото времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.

За да си будител не е нужно да получиш специален документ за заслуги и принос. За да си будител е нужно да разпалваш и пазиш онзи пламък в сърцето си, който те кара да се събуждаш всяка сутрин с мисълта за добрите дела, които имаш възможност да свършиш и хилядите възможности, които ти разкрива новият ден! Да предадеш този ценен пламък на своите деца, близки, приятели и сънародници!

Ако преди векове хората, които днес наричаме будители, се бяха отказали от тежката си мисия, дали сега ние щяхме да сме тук, да пишем и говорим на родния си език, и дали щяхме да живеем свободно, както правим сега? Не вярвам. Затова сега трябва да погледнем хората около нас и да си спомним за поне един път, когато те са ни помогнали с нещо, поне за едно добро дело, което те са направили за нас. Няма значение дали това ще са учени, писатели, журналисти или учители – те всички могат да бъдат нашите будители!
   Жалко е, че оценяваме техния труд единствено на празниците, посветени на великото им дело – Денят на  народните будители, който честваме на 1 ноември и Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност (24 май). В това отношение България е единствената страна  в света, което означава, че българинът цени знанието и своите будители и просветители, макар и да го показва открито веднъж или два пъти в годината. Ето защо всички ние трябва по-често да си спомняме за делата на нашите будители, тъй като без тях  нямаше да се наричаме българи!

Защото историята на нашето утре я пишем всички заедно днес!