Дотам и обратно: Китното ботевградско селце Липница

Природата разказва своята поредна пролетна приказка. Костенурката плахо наднича в шубраците, гущерите се препичат по топлите камъни, а красивата златка упорито си проправя път в горския мир. На 15 минути с кола от Ботевград се намира местността „Желязната вода”. Жълтеникавият извор всъщност е с високо съдържание на желязо. Водата е химически проучена и се смята за лековита срещу анемия и кожни болести.

Оттук тръгва 4-километрова пътека в сърцето на Предбалкана. Натрапчиво зелените възвишения към село Липница приканват с десетки пещери и водопади. Един от тях – Големият липнишки водопад е особено внушителен в тази прелестна майска идилия.

Само на 5 минути пеш встрани от основния път пресичаме дерето и попадаме в подножието на огромен скален масив. От върха се точи 15-метрова струя, която проблясва под лъчите на слънцето. Големият Липнишки водопад не е кой знае колко пълноводен, но е невероятно красив, защото е разположен до една от пещерите в района.

Обратно на маркирания маршрут продължаваме по стръмна горска пътека, която ни отвежда до закътана поляна в подножието на Липнишките скали. Още докато се наслаждаваме на гледката от „Меча поляна“ чуваме как съвсем наблизо клокочи вода. На 20 метра встрани е скрита пещера с триъгълен вход. Целогодишно от „Водната пещ” тече вода и захранва планинското дере надолу. Преддверието е плитко, но тунелите в скалите са дълги над 1 километър. Влизането без подготовка и пещерно оборудване може да е опасно. Освен това в пещерата живее колония прилепи и не е препоръчително да ги притесняваме.

За „Водната пещ” има предания, според които през Второто Българско царство тя е била източник на питейна вода за хората наоколо.

От „Меча поляна” преходът нагоре към пещерите „Проходна” и „Очите” не е маркиран и е опасен. Затова се връщаме до основния път от Ботевград към Липница и с кола отиваме до местността „Пожарака”, малко преди селото. Оттук започва стръмно спускане през гора и след това по скални пътеки. Тази част от приключението е по-изследователска и доста по-екстремна. Пътечките са стотици и само точен компас или джипиес би могъл да ни посочи правилния път.

Проходната пещера е трудно забележима на склона. Панорамният прозорец е добре замаскиран от няколко дървета, преборили трудностите и порасли като че ли напук сред камъните. Просторната дупка е преход към опасен участък, който ни води до може би най-величествената пещера в района – „Очите“. Кацнала на скалите, пещерата е разположена така, че погледът обхваща цялата Ботевградска котловина чак до Стара планина.

Разходката от извор „Желязната вода” до Меча поляна и пещерата „Водната пещ” е сравнително лека, приятна и с поносимо постепенно изкачване. За около 2 часа човек може да огледа района дотам и обратно, и да се зареди с пролетно настроение. Преходът от пейката на „Пожарака” надолу към най-красивите пещери е по-кратък, но труден и опасен за неподготвени туристи.

Ако обикаляме района, задължително трябва да се отбием и до самото село Липница. Освен гостоприемството на хората, ще видим и богата етнографска сбирка, изложена на открито, на старата автобусна спирка.

Източник: NOVA

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.