Връчени бяха свидетелствата на дарителите на Исторически музей-Ботевград

В Деня на Независимостта, Исторически музей-Ботевград връчи свидетелства на дарители, спомогнали за обогатяването на фонда на музея през последната година. Церемонията бе част от културния форум „Европейски дни на наследството“, който се провежда за първи път през 1985 година по инициатива на Съвета на Европа.

Изпълнения на Общинският духов оркестър и Детски хор „Бонка Големанова“, откриха тържествено церемонията.

Според директорът на Исторически музей-Ботевград Рени Лазарова, годината е била успешна по отношение на попълването на фондовете на музея. Получени са повече от 100 броя семейни ценности, вещи, произведения на изкуството, документи, фотографии.

Дарителите са: Николина Вековска, Искра Йошовска, Пейо Пеев, Ангел Ангелов, Надежда Божкова, Таня Христова, Ангел Колев, Иван Цеков, Мария Петрова, Елена Александрова, Мила Вълкова, Цветана Кръстева.

Володя Казаков, дългогодишен дарител на музея, тази година обогати художествения фонд с 10 картини на покойния художник Георги Младенов. При връчването на свидетелството му, Володя Казаков започна новата дарителска кампания, като дари на музея пощенски картички, свидетелстващи трудностите, през които тогавашния кмет на Ботевград е преминал преди повече от 100 години, за да може в града да бъде изграден водопровод.

Д-р Людмил Петров и д-р Лъчезар Петров са дарили на музея бебешка количка от 50-те години на 20 век, която се оказва че е рядка находка, с която много малко музеи в страната могат да се похвалят.

След като връчи свидетелствата Рени Лазарова отправи и апел: „Поне през седмицата на музеите и паметниците на културата не си палете печките със старопечатни книги и ценни архиви и не ги продавайте на килограм по 20 ст. на „Отпадъци“!

Не давайте редки златни монети на зъболекарите за коронки и на златарите частници за пръстени, защото ще ви ги направят съвсем от друго нещо, а монетите ще продадат скъпо на някой музей!

Не се подписвайте с ножчета върху историческите паметници — не виждате ли, че не е останало вече свободно място!

Не правете кирпичи от пръстта на гробните могили! Не вадете камъните от старите крепости! Не трошете мраморните клони и капители на големите ни исторически селища, за да си правите от тях вар!

Не връзвайте магаретата си по оградите на паметниците, издигнати за народните борци!

Деца, не замеряйте с камъни статуите и бюстовете и не се мъчете да улучите носовете им! Малко ли видове друг спорт има в днешни времена.

Селяни, ако случайно изкопаете или изорете някое старо „гърне“ и се окаже празно, от яд не го пухкайте в земята, а го отнесете в близкия музей, където ще получите добро възнаграждение!

Директори и главни учители, потърсете забравените из архивите ви летописни книги на поверените ви училища и старателно ги попълнете, защото ще има скоро специална ревизия за това.

Дараци и чепкала, не унищожавайте хубавите наши народни шевици, докато се наканим да ги приберем в музеите!

Иманяри, вие, които прекопахте Стара планина от Емине до Ком, за да търсите легендарните девет катъра злато на Вълчан войвода, ако със същото усърдие бяхте копали в кооперативните блокове, по-лесно щяхте да забогатеете.

Бояджии, не цапайте с блажни бои прекрасните ни стари дърворезби, по иконостаси, тавани, врати и пр. с цел да ги разхубавявате.

Граждани, посетете музея във вашия град! Той не е отворен само за екскурзианти и гости.

Като отивате в художествените галерии, не си допирайте носовете до картините, а ги гледайте от разстояние и не пипайте с ръце статуите, че те не могат като вас да ходят всяка година на баня!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.