Ансамбъл „Българе“събуди българския дух с неповторимия спектакъл „Паисий“
С бурни ръкопляскания и ставане на крака ботевградската публика аплодира танцьорите, певците и актьорите от Национален фолклорен ансамбъл „БЪЛГАРЕ“ за представянето на спектакъла „Паисий“ тази вечер в читалище „Хр. Ботев“ Ботевград. В главната роля бе актьорът Димитър Селенски, който се превъплати по доста автентичен начин в образа на народния будител Паисий Хилендарски. Спектакълът е посветен на 300 години от рождението на великия българин и има за цел да събуди националната ни гордост в навечерието на Националния празник – 3 март.
„Почти нищо не бе направено в нашата страна по повод тази годишнина, затова ние решихме да направим този спектакъл. Това е човекът, от когото е тръгнало българското възраждане“, заяви хореографът, режисьор и сценарист на постановката и създател на ансамбъла – Христо Димитров, преди официалното начало на спектакъла. По думите му , ако не е бил Хилендарски днес българска нация е нямало да има. „От този човек тръгва събуждането на българския дух – тръгват борбите за национално освобождение, Съединението, Независимостта, Балканската война. Ако всички тези събития не бяха се случили, вероятността нашите пра-пра баби и дядовци да се срещнат и да се оженят и да се родят нашите баби и дядовци, е почти нулева. Затова този човек е от изключително значение за нас и аз Ви благодаря, че вие днес сте тук да го почетем“, добави Димитров, който инициира учредяването на Сдружение „Пазители на българщината“ през 2014г.
Спектакъл „Паисий“ пренесе тази вечер публиката в трудните за оцеляване времена за българският народ по време на турското робство. Той пресъздаде със силата на фолклорния танц българските житие и битие, сломения- но възроден български дух за национално освобождение. Публиката се наслади на неповторимия начин, по който бяха представени ключови моменти от историята ни като падането на България под османско владичество, борбите ни за освобождение и обединение.
С историческо си обръщение на Паисий Хилендарски „О, нерзумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?“ бе поставен финала на спектакъла. Монологът на Пасиий прозвуча в Големия салон с еднаква сила и днес – във времена на национално разединение и погубване на националната ни едитичност.
