От въжените багери до GPS технологиите: Историите на Бисер и Николай, които посветиха живота си на Рудник „Елаците“

По повод Деня на миньора – 18 август: Как се промени професията на багериста през последните три десетилетия и защо въпреки автоматизацията, човекът остава най-важното звено в минното дело.

Минното дело рядко е професия, която човек избира случайно. Понякога те отвежда любопитството, друг път – семейният пример, а понякога една обикновена свободна позиция пренаписва целия ти жизнен път. Но когато останеш над 30 години на едно и също място, причината вече е друга – професията се е превърнала в начин на живот.

Такива са историите на Бисер Черешовски и Николай Николов – двама от най-опитните багеристи в Рудник „Елаците“ на „Елаците-Мед“. По повод професионалния си празник те разказват за еволюцията от старите руски въжени багери до днешните високотехнологични гиганти и за онова, което никоя технология не може да замени – човешкия фактор.

Случайността, която прераства в три десетилетия

Когато през есента на 1991 г. 22-годишният Бисер Черешовски за първи път прекрачва прага на рудника, той просто търси работа след казармата. Роден във Вълчи дрън, той отрано свързва живота си с Етрополе – откъдето е майка му и където създава свое семейство.

Тъй като няма свободна позиция за електротехник, той е изправен пред избор: багерист или сондьор. Избира багера – решение, което определя следващите 35 години от живота му.

„Няма как да забравиш първите дни. Идваш млад, всичко ти е неизвестно и интересно“, спомня си Бисер, който започва като помощник-багерист, а година по-късно вече самостоятелно управлява гигантската техника.

Наследствена passion и семейна традиция

При Николай Николов пътят към багера сякаш е предопределен. Роден в Етрополе, той израства с разказите на баща си, който е багерист в рудника от самото му създаване. Като дете Николай често го посещава на работното му място и остава запленен от мащаба на машините.

След като завършва техникума в Златица, през 1997 г. 21-годишният тогава Николай постъпва в рудника „за малко“. Това „за малко“ днес наближава три десетилетия.

Скокът във времето: От ЕКГ до модерните Hitachi

През 90-те години на миналия век в рудника властват руските електрически въжени багери ЕКГ и последвалите ги ОК.

„Разликата спрямо днешните машини е огромна. Тогава багерите бяха изцяло механични, с въжета, без съвременните системи за сигурност. Нямаше климатик, нямаше парно – нямаше нищо“, разказва Николай.

Днес операторите управляват модерни японски багери Hitachi в условия на пълна безопасност и комфорт. Кабината на съвременния багер напомня за контролен център:

• Дигитални системи: Дават пълна информация за работния процес и приближаващите камиони.
• GPS навигация и автоматизация: Помагат за прецизността на изкопните дейности.
• Впечатляващ мащаб: Всяка кофа загребва близо 20 тона материал, а за натоварването на един гигантски камион БеЛАЗ са нужни само 5–6 кофи. За една смяна през багера преминават десетки камиони.

Въпреки чудовищните размери, Николай споделя с усмивка: „Колкото е по-голяма машината, толкова по-лесно се кара. Все едно сравняваш джип с лека кола.“

Безопасност, отговорност и „мерак“

Въпреки високите технологии, и двамата са категорични: най-важният фактор си остава човекът.

• Отговорност и дисциплина: „Работим с тежки машини. Телефонът трябва да го забравиш – заплеснеш ли се, може да стане лошо“, предупреждава Бисер.
• Отношение към техниката: Николай допълва, че ключът е в „мерака“: „Трябва да имаш мерак. Да пазиш машината, да се грижиш за нея като за личния си автомобил. Не е просто да се качиш и да караш.“

Уроците, предавани от поколение на поколение

Всеки добър майстор помни своите учители. За Николай това е опитният багерист Тончо Петров, който го научава на работата с хидравлични машини. Днес Бисер и Николай са тези, към които младите кадри обръщат поглед за съвет.

„Никой не се е родил научен. Стремя се с личен пример и съвети да помагам на младите – доколкото искат и приемат“, споделя Бисер. техният съвет към новото поколение е кратък: „По-малко време пред телефоните, повече желание, отговорност и грижа за машината.“

Колективът като второ семейство

След десетилетия съвместна работа, хората в рудника се превръщат в повече от колеги. „Смяната сме сплотени, като едно семейство. Събираме се и извън работа“, разказва Николай.

В свободното си време и двамата намират начин да се презаредят:

• Бисер обича да разтоварва с въдица в ръка край реките Искър, Вит или в родното си село: „Сред природата не мислиш за нищо. Важното е да се заредиш с позитивна енергия.“
• Николай пък намира удовлетворение в строителството и работата с ръце, помагайки на баща си.

Какво носи бъдещето след 20 години?

Попитани как виждат професията след две десетилетия, двамата ветерани имат интересен поглед:

• Бисер вярва в традицията: „Професията ще я има. Винаги ще има хора, които си я обичат и работят с желание.“
• Николай вижда технологичния скок: „След 20 години може и да няма багеристи вътре в кабините, а да ги управляват дистанционно.“

И в двата случая обаче изводът е един: независимо дали зад лостовете в кабината, или пред дистанционния пулт, зад всяка машина винаги ще има нужда от човек с опит, дисциплина и най-вече – с мерак.