ЦИК определи правилата за гласуване с подвижна избирателна кутия на президентските избори на 25 октомври
Централната избирателна комисия (ЦИК) определи правилата и сроковете подаване на заявления за гласуване с подвижна избирателна кутия на президентските избори на 25 октомври за избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да напуснат дома си и да упражнят правото си на глас в изборно помещение. Това се съобщава в решение на Комисията.
Секциите за гласуване с подвижна избирателна кутия се образуват на територията на всяко населено място, ако до 10 октомври (14 дни преди изборния ден) има подадени заявления от не по-малко от 10 избиратели с трайни увреждания.
Заявлението за вписване в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия се подава до кмета на общината, до района, до кметството или до кметския наместник, като е саморъчно подписано и може да бъде подадено от упълномощено лице или изпратено по пощата, факс или електронно заявление със същото съдържание през интернет страницата на Общината или района, посочиха от Комисията.
При подаване на електронното заявление не се изисква подпис. В заявлението се посочват имената на избирателя, ЕГН и постоянният или настоящият адрес. Към заявлението за гласуване с подвижна избирателно кутия се прилага копие от документ от ТЕЛК (НЕЛК) за здравословно състояние на избирателя.
На територията на всяка община се назначава най-малко една подвижна секционна избирателна комисия (ПСИК).
Избирателите с трайни увреждания, които желаят да гласуват с подвижна избирателна кутия, но не са подали заявление в срока до 10 октомври може да го направят, ако увреждането е възникнало или констатирано след срока и заявят това не по-късно от пет дни преди изборния ден и при условие, че на територията на населеното място е назначена подвижна секционна избирателна комисия, отбелязаха още от Комисията.
Цялото решение на ЦИК може да откриете тук.
БТА припомня, че Министерството на иновациите и дигиталната трансформация съобщи за началото на рубриката „Е-гише“, чрез която институцията обяви наличните онлайн услуги, спестяващи посещението на гише, сред които е и гласуването с подвижна избирателна кутия.
Услугите са достъпни през сайта eGov.bg, в секция „Граждански права и правен ред/Избори“.
Най-после Гърция ни върна костите на геройския и трагичен цар Самуил, но на прескъпа цена – 48-53 ценни културно-исторически съкровища, включително от ценни метали, които са били реставрирани, спонсорирани, изучени, съхранявани и показвани на световни изложби като наша гордост, включително епископски трон, много църковни предмети и пособия за църковни служби и тайнства, писмени реликви и други са дадени на Гърция. Не случайно на датата 29 септември тази година гърците обявяват договорената от тях изгодна сделка, защото на тази дата е подписан Солунския договор за победена България в Първата Световна Война. Гръцкият архитект, открил и реставрирал костите е сътрудничел за идентифицирането на цар Самуил по останките, открити в единия саркофаг на островчето, както и костите на сина му с неговите деца в съседния саркофаг, който бил убит от братовчед му, а в третия саркофаг били костите на последния тогавашен български цар, починал четири години след цар Самуил. Археологът се надявал останките да бъдат върнати в България, но не доживял, а починал по-рано. Още подробности тук:
https://blitz.bg/svyat/koy-e-grakat-koyto-podari-na-balgarite-kostite-na-samuil_news1175120.html
Доцент Георги Димов, кандидат за президент, специализирал археология и история, пребивавал и работил в Гърция. разкрива мистериите около самодържеца Самуил и Първата Българска Държава:
https://www.youtube.com/watch?v=329g7lks8tk