На 22-ри март отбелязваме Деня на Жабешкото блато

На 22-ри март отбелязваме Деня на Жабешкото блато. Защитена местност „Мухалница“ обхваща блатото, което пази уникална зя света по своите мащаби миграция на планинска жаба.

На 14 февруари 1968 г. зоологът Владимир Бешков открива няколкостотин планински жаби в едно малко блато близо до Ботевград – нещо съвсем нехарактерно за този вид на такава незначителна надморска височина (360 м). На 1 и 4 март 1971 г. той маркира няколкостотин индивида и ги пуска обратно в блатото. На 4 юни 1971 г. намира една от маркираните жаби по склоновете на Било планина, на 4925 м. по права линия от блатото и на 875 м н.в. След няколкогодишна пауза, Бешков подновява изследванията си през 1979 г., когато между 31 януари и 3 март в блатото са маркирани 457 жаби. През февруари и март 1980 г. на 5,5 и на 6 км над блатото, високо в Било планина, са маркирани планински жаби по време на придвижванията им надолу по реките. На 11 март 1980 г. две от тях са намерени в блатото „Мухалница“ (едната 4, другата 11 дни след маркирането). Бешков публикува резултатите от изследванията си в серия научни и научно-популярни статии, които служат като основа за обявяването на блатото и територията между него и Стара (Зелинска) река за защитена местност през 1992 г.

Масовото пристигане на хиляди жаби в блатото в местността „Мухалница“ вероятно е започнало в края на последния ледниковия период, т.е. преди около 8000 г., с цел размножаване.

При ежегодните си миграции от местата за зимуване (потоците във високите части на планината) до блато „Мухалница“, планинските жаби за няколко дни изминават разстояние до 6 км, а някои от тях вероятно и до над 10 км. Самият размножителен период продължава едва около две седмици, обикновено в края на февруари и началото на март, в зависимост от температурите. Наличието на чифтосващи се индивиди и клумпени с яйца сред все още топящия се лед е обичайна гледка. Жабите се придвижват надолу по течението на Зелинска река и инстинктивно усещат мястото, където трябва да излязат от нея, за да достигнат блатото. След края на размножителния период жабите се връщат обратно към високите части на планината по сушата, изминавайки приблизително същото разстояние в обратна посока. От оплодените яйца се излюпват попови лъжички, които метаморфозират в малки жабки и напускат блатото към края на май или началото на юни. Тази размножителна миграция е уникална за вида и е сред най-дългите известни миграции в света на земноводните.

За четвърта поредна Община Ботевград, Общинско предприятие „Туризъм“ и Асоциация на парковете в България организират празник по повод 22-ри март – Световния ден на водата и Ден на Жабешкото блато.

По повод празника, във видео създадено от Любословие.БГ и Асоциация на парковете в България, д-р Десислава Алексова разказва историята на уникалния природен феномен.

В 16:30 часа, в Туристически информационен център – Ботевград, Емилия Вачева – херпетолог в Националния природонаучен музей към БАН, ще представи книгата „Жабокът Витан“ с автор Емилия Зафираки и ще връчи награди на най-добре представилите се участници в конкурсите за рисунка и авторска декорация „Жабешко пътешествие“.