До 3 юни може да посетите изложбата на възрожденски накити в Исторически музей – Правец

Старите красиви български накити се превръщат в разказвачи за живота на възрожденските българи. Те са част от изложбата „Съкровища от старата ракла“, която се откри на Тодоров ден – – 12 март 2022 г. в 10:30 часа в залата на Исторически музей-Правец.  Изложбата ще остане в музея до 3 юни. Тя съчетава в себе си две изложби: Образци на Чипровската златарска школа XVI – XVII в. от сбирките на НИМ – София и Произведения на местни майстори от Правешко и Ботевградско, XIX в. от фондовете на музеите в Ботевград и Правец. Изложбата се организира от Националния исторически музей – София и Исторически музей – Правец със съдействието на ИМ – Ботевград.

НИМ – София предостави образци на Чипровската златарска школа от XVI – XVII в. Имало някога град, скрит между възвишенията на Балкана. В този град се пазели многобройни съкровища и работни ръце от сутрин до вечер изковавали, изтегляли и оформяли изящни златни и сребърни дискоси, накити, обкови на книги, чаши и всякакви произведения, родени от човешкото въображение. Този град бил Чипровци, наричан още Кипровец и никой не можел да преброи богатствата му. Тук имало книги и учени хора, имало неописуемо красиви златни и сребърни предмети, дипломати, учители и рудари, изкусни занаятчии, красиви къщи, училище и храмове. Сред града била Сребрил махала – там живеели и работели прочутите чипровски златари. От работилниците им техните изделия заминавали по пазарите на цялата Османска империя и отвъд границите й. Много търсени били във Венеция красивите чипровски чаши. Манастири поръчвали обкови на евангелия и църковна утвар. Богати българи, турци, арменци и евреи радвали любимите си жени с накити от Кипровец. През XII-XIV век Чипровци става център на ранния български Ренесанс и един от главните центрове за добив на злато и сребро, има и монетарница. Добивът на злато и сребро продължава до края на XVII век с интензивна разработка на чипровските рудници. Голяма част от изделията на Чипровската златарска школа са пръснати по Балканите и Европа, затова е трудно да си представим влияние и обхвата й. Предполага се, че от нея са произлезли Врачанското и Видинско златарство, прочути занаятчийски центрове от XVII-XIX век. Предметите, останали в България, са изложени в Националния археологически музей и в Националния исторически музей. Последните подписи на чипровски майстори се откриват в предмети, направени двадесетина години след Чипровското въстание през 1688 г. Чипровската златарска школа XVI – XVII в. е уникално явление в българското изкуство преди Освобождението. Една изумителна традиция и ненадминато майсторство. Освен изковаване и отливане, чипровските златари прилагат и сложните техники на филиграна и гранулацията, полагат разноцветни емайли и позлатяват изделията си.

Другата част на изложбата е попълнена с експонати от фондовете на музеите в Правец и Ботевград, представящи накити от епохата на Българското възраждане (XIX – началото на ХХ век). Подбрани са различни видове женски украси – обици, трепки, прочелници, подбрадници, огърлици, нагръдници, брошки, медальони, муски, пафти, колани пръстени и гривни. Накитите са изработени от сребро и злато с различни техники – коване, леене и филигран. Богатата декорация на предметите също разкрива много детайли за социалния статус и живота на притежателя им.

Изложбата показва не само красотата на възрожденските накити, но и тяхната роля като средство за предпазване от зли влияния. Магическите жестове са кодирани в разположението на накита върху тялото: тепелъкът покрива главата и пази фонтанелата, паричките, мънистата или камъните отблъскват лошото; пендарите и нагръдните накити защитават сърцето, но и майчиното мляко, а пафтите и коланът са като бдителни очи, които предпазват утробата на жената, за да осигурят продължението на рода. Накитите, както и носиите, показват възраст, семейно положение, материално състояние. Голямо е и орнаментното многообразие по тях от геометрични фигури, цветя, птици, звездички, овошки – целият заобикалящ ни свят. Символите върху накитите са слънце, слънчеви лъчи, луна, орел и още няколко важни за българските традиции изображения. Слънцето и луната са били пожелание за стабилен семеен живот и много деца. Слънцето пази момата, а луната я дарява с деца. Орелът е символ на сила и власт. Гълъбът олицетворява Светия дух. Жеравът е символ на възкресение, някъде присъства и конник. Красивите стари български накити се превръщат в разказвачи за живота на възрожденските българи. Те неизменно присъстват в най-важните етапи от човешкия живот: едни са даровете при раждане, други при годеж и сватба, една е жената в делник и съвсем друга на празник. Накит се подарява на избраната невеста, той е социалния показател от какво семейство идва тя и в какво отива. Българските възрожденски накити имат двойна функция – те не само разкриват богатството и красотата на българката, но я и предпазват от лош поглед, отклоняват злите мисли и гарантират здраве и благополучие.

Изложбата може да бъде разгледана всеки ден от понеделник до неделя до 3- ти юни в Исторически музей Правец.

Информация – Исторически музей Правец

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.