Лилия Петрова представи дебютната си книга „Заедно“ в родното си село Разлив.
В емоционална среща с жителите на село Разлив, авторката Лилия Петрова представи своята първа книга, озаглавена „Заедно“. Събитието се превърна в своеобразно завръщане към корените за писателката. Тя сподели пред присъстващите съкровени спомени от своето детство и младост. Тя разказа, че е отгледана в селото от баба си и дядо си, тъй като здравословен проблем на сестра ѝ е наложил семейството да търси по-спокоен начин на живот. Петрова си спомня с носталгия тези хубави години, въпреки че младостта ѝ е преминала сравнително изолирано. Въпреки че завършва гимназията в Ботевград с отлични оценки, тя не успява да се включи активно в социалния живот на града поради страховете на близките си и ограничените транспортни връзки по онова време.
Творческият път на авторката се характеризира с дълги паузи и неочаквани обрати. Първите ѝ литературни опити датират още от ранните училищни години, когато пише саркастични стихотворения, осмиващи съучениците ѝ. С напредването на възрастта преминава към разкази и пътеписи, но след като се омъжва и се установява в Плевен, писането спира за цели три десетилетия. Погълната от грижите за семейството и работата, Лилия Петрова се завръща към писането едва година-две преди пенсионирането си. Освободена от напрежението на ежедневието, тя започва да създава множество разкази, Първоначално те отлежават в шкафа, четени единствено от най-близките ѝ хора. Основен двигател за издаването на книгата става нейният малък син Светозар, който поема ролята на дизайнер и редактор на дебютното издание.
Писателката скромно споделя, че няма претенции за съвършенство, тъй като това е нейният първи сериозен опит в литературата. Произведенията в „Заедно“ не са просто разкази, а дълбоки притчи с поуки за приятелството и човешките взаимоотношения, чиито герои са вдъхновени от реални личности от обкръжението ѝ. Тя вече подготвя второ издание, за което има готови още четири разказа и два в проект, с амбицията то да бъде още по-изпипано. Освен с писане, Петрова е страстно отдадена на изобразителното изкуство. Разсейвайки заблудата, че на корицата на книгата са изобразени великденски яйца или коледни играчки, тя уточнява, че това са изрисувани кратунки – нейно любимо хоби. Домът ѝ е пълен с подобни творения, както и с рисувани пана върху стъкло, които са били показвани в няколко нейни изложби.
По време на срещата присъстващите имаха удоволствието да изслушат една от нейните притчи – „Достойният – минало, настояще и бъдеще“, която събуди мили спомени сред по-възрастните жители за нейните предци. Вълнуващата вечер завърши с обещание от страна на авторката да организира изложба със свои произведения в Разлив. В знак на дълбоко уважение към творческия ѝ труд, кметът на селото Наталия Георгиева връчи почетна грамота, придружена с искрени пожелания за здраве, нестихващо вдъхновение и нови творчески успехи.
