Иван Гавалюгов:Прекалено уважавам и хората, и себе си, за да застана и да ги лъжа в очите

Когато в началото на ноември 2015 година Иван Гавалюгов положи клетва като кмет, той бе на 38 години. Най-младият градоначалник в историята на Ботевград. Изглеждаше като момче, не само заради спортната си фигура, но и като излъчване. Четири години по-късно – той си е  почти същият. Със същото излъчване, същия стил. Продължава да живее в родния си дом на улица „Стара планина”, кара същото служебно „Пежо партнер”от най-масовия  модел.  Видимата разлика обаче е,че косата му  започна до побелява…
Властта не го изкуши с нищо материално, но Иван Гавалюгов казва друго:

„Забогатях много. Богатството ми се увеличи с едно малко синеоко съкровище” .

Точно преди една година се роди неговият син  Венцислав. Той носи името на дядо си по майчина линия – Венци Славов, една от баскетболните легенди на Ботевград. Малкият Венци е четвъртото дете на Иван Гавалюгов и Стефка Славова. Големият – Александър е 13-годишен и върви по бастеболните стъпки на дядо си, баща си и майка си. Трето поколение  с екипа на „Балкан”.

„Натрупах безценен управленски и най-вече житейски опит … и други по- несъществени неща. Но най-ценното в живота ми си остана непроменено – сплотеността на   СЕМЕЙСТВОТО, верните ПРИЯТЕЛИ, и  житейските ми ПРИНЦИПИ и ЦЕННОСТИ, които ме изграждат като човек.” – казва Иван Гавалюгов за изминалите четири години от живота си.
Първите му дни като кмет през ноември 2015 година  съвпаднаха с големите горски пожари над Ботевград. Иван Гавалюгов гасеше наред с пожарникарите и горските.  В някаква степен това се оказа символно – през следващите четири години му се налагаше често да гаси пожари, някои от тях тлеещи с години.

„Най-тежко като кмет ми бе през есента на 2016-та година, когато язовир Бебреш бе източен и се предизвика безпрецедентна водна криза в общината.

За момент дори се почувствах безпомощен, което много рядко ми се случва. В крайна сметка успяхме да се справим с този сериозен проблем и съм убеден, че подобна ситуация няма да се повтори. А виновните рано или късно ще си получат възмездието.
В личен план тежко приемам само необратими събития  като загубите на много близки за мен хора. Макар че не съм напълно осъзнал и оценил загубата на най-важния човек в живота ми – моята майка, поради ранната ми детска възраст в онзи момент, ясно си спомням тежките моменти, които изживях при загубата на моите баби и дядовци. Миналата година загубих и много близък приятел и съмишленик, което също изживях тежко, макар и да не го показвах.”
Това е Иван Гавалюгов – чувствителен, макар емоционалните състояния рядко да вземат превес над  уравновесения му характер. Смел в решенията си. Последователен.

„Чувствам се най-удовлетворен, когато видя уважение  и признателност в очите на хората, когато съм успял да им бъда полезен. Безспорно най-голямата победа в обществен план е премахването на унизителното пиршество на Разпети петък в центъра на християнски Ботевград и възстановяването на Великденския събор.
Най-голямата победа в личен план е, че успях да не се променя, да бъда същият човек, който бях преди  и да опазя всички ценности и идеали, в които вярвам.” – казва Иван Гавалюгов.

Иван Гавалюгов е  в местната политика вече 12 години. Има два мандата като общински съветник и четири години кмет. Опитът му вече наистина е солиден.
„За почтеното и успешно управление” е слоганът на предизборната му кампания за втори кметски мандат. Почтеното управление като алтернатива на популярното в Ботевград преди години: „краде, ама и прави”.  А да си почтен управник днес в България /разбирай необвързан с партии и групировки/ се изисква… смелост. Нужна ти е сила, много енергия и инат. И да си готов да платиш цената.
„Да бъда почтен е основен житейски принцип, от който се ръководя. Това е и основна част от ценностната ми система. Никога не бих променил принципите си и ценностите, в които вярвам и които са моралните очертания на моя вътрешен мироглед. Не съм праволинеен човек и мога да правя много и различни компромиси, но не мога и не искам да изменям на житейските си принципи, ценности и идеали. Това понякога ми създава проблеми с хора с влияние и възможности. Обикновено това са хора с много различна философия и начин на мислене от моето.

Имам  обаче куража вътрешната сила, та дори и ината, да отстоявам своите принципи. Няма цена, която да не съм готов да платя, за да бъда себе си”

Един от кандидатите за кметския пост  през последните две седмици говори чрез националните медии, че „Ботевград е потънал в безвремие”, че прилича на „тресавище”, че е пълен с „мавзолеи” и прочие„
Мисля си колко жалко е да се подписваш под уж „свои“ думи, но всъщност написани от някой заблуден пиар, който има добре платената задача да ти изгради и реализира печеливша предизборна стратегия, включваща, разбира се, и задължителната доза манипулативни и спекулативни твърдения, понякога  дори и откровени неистини. Съжалявам такива кандидати. Те не са себе си, няма и да бъдат, дори и хипотетично да бъдат избрани, защото някой друг ще взима важните решения и ще „дърпа конците“ на общината  вместо тях.
Ботевград не заслужава кукла на конци за кмет.

А обещанията в тази кампания надминават и най-смелите ни очаквания: ще се смени целият водопровод, още първия ден новият кмет ще поправи  козирката на болницата, Бойко Борисов лично казал на кандидата на ГЕРБ, че ще направи Ботевград европейски, а кандидатът за кмет направо си казва – Ботевград ще стане рай!

Тези кандидати със смелите предизборни обещания вероятно се ръководят от принципа  „Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая“. Хората обаче трябва да се замислят и върху наблюденията на първия канцлер на единна Германия Ото фон Бисмарк, който е установил, че най-много се лъже по време на война, след лов и преди избори. Разбира се, трябва да се поемат ангажименти и да се предлагат конкретни решения за най-важните обществени проблеми, но всичко трябва да се прави с мярка и да не се излиза много извън рамките на реалните възможности за изпълнение. Иначе започва да се превръща в евтин популизъм. Аз лично поемам ангажименти и обещания само когато съм сигурен, че е напълно реалистично тяхното изпълнение.
Предпочитам да казвам нещата директно, дори и това понякога да не „гали ухото“ на хората.

Но прекалено уважавам и хората, и себе си, за да застана и да ги лъжа в очите.“
Такава е предизборната кампания на Иван Гавалюгов. Рационална. Посочи най-важните проекти за следващите четири години – водопровода, болницата, площада. Подложи ги на обществено обсъждане. Изслушваа мненията на хората, поема ангажименти, за които има реални възможности да бъдат изпълнени.

„Щастлив човек съм, защото успявам да бъда себе си,
защото имам голямо, прекрасно семейство, стари и истински приятели. И защото имам възможността да бъда полезен на хората от родния ми край. Голямото ми семейство с четири прекрасни деца е истински Божи дар. За мен е сбъдната мечта да срещна любовта на живота, която да ме дари с толкова голямо щастие. Искам децата ми да станат Човеци, независимо с какво ще се занимават, и искам да са близо до мен, в Ботевград  или поне някъде в  България.”

До 27 октомври – деня на изборите, остават броени дни, часове за размисъл за нас, избирателите. „Как ще посрещна 28 октомври?  Обикновена сутрин, в която ще разбера, че ме чака още много работа и ще съм радостен, че Ботевград отново е издържал теста за интелигентност.” – отговаря 42-годишният Иван Гавалюгов. Най-младият сред  кандидатите за кмет на община Ботевград.