Иванина Иванова от XI г клас на ППМГ „Акад.проф.д-р Ас. Златаров“ – на първо място в Международен конкурс с есето “България в моите очи”

Ученици от ППМГ“Акад.проф.д-р Асен Златаров“ Ботевград участваха VI -то издание на Международния фестивал “Българска земя по святата земя” 2020, организиран от Арт салон “Сели-култура на народите” гр. Бат Ям, Израел с подкрепата Държавната агенция за българите в чужбина. Участието а Златаровци се състоя, след  участието на г- жа Тодорка Коцева – старши учител по история и цивилизации в обучителен семинар в Йерусалим, във връзка с Холокоста. Учениците проведоха много и разнообразни дейностти – изследвания и инициативи по въпроса за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

Целта на инициативата е съхранение на културното наследство на двете страни – България и Израел и обмен на култури между двата народа.

Участниците във фестивала бяха разделени по възрастови групи и се оценяваха от международно жури, съставено от специалисти в различни области. Журито обяви резултатите след преглед и оценка на 1500 творби.

В голямата конкуренция ученичка Иванина Иванова от XI г клас е класирана на първо място в нейната категория с есето й “България в моите очи”.

Ръководството на гимназията поздрвява талантливото момиче, което прославя името на учебното заведение не само в Ботевград, но по света! „Да й пожелаем много успехи  в нейните разностранни способности и изяви!“, пише в страницата на ППМГ.

Публикуваме текста на есето:

“България в моите очи”

Родих се, пораснах и живея на най-прекрасното място на този свят! Питате се кое е тo? Моята родина е малка, китна , гостоприемна и приветлива. Имаме си четири сезона, благоприятно географско положение, всички нужни природни богатства. Tук се срещат неща, за които другите народи дори не подозират. Ако ви е интересно за коя държава говоря, впуснете се в моето приключение и това, което ще ви споделя!

Точно така, тези които се досетиха или са мои сънародници, или пък са доста любознателни! Моята мила родина е България. Една от малкото държави, запазила своето име, такова каквото е било преди хиляди години. Природата, българският народ, славната история, огромната култура, прави страната толкова емблематична, каквато е всъщност!

Всяка тревичка, всяко камъче, водичка, слънцето, което грее, всичко е на точното си място. Такъв баланс и такова равновесие няма никъде! Посещавала съм някои от европейски държави и съм наясно, че има още какво да видя, но Ви уверявам, че всеки, докоснал се до българската земя е възхитен, най-вече от прелестната й природа! Ето малко примери: Седемте рилски езера, Белоградчишките скали, религиозните храмове, Черно море, легендарните пещери, древната архитектура, вплетена с толкова много история, земя, напоена с кръвта на славните герои… Само един истински българин, може да разбере за какво става на въпрос. Наскоро прочетох книга , която тотално промени моята гледна точка, разбрах неща, които не мога да проумея. За пореден път съм горда, че в кръвта ми тече българска кръв, а фактът, че съм дъщеря на велики герои е още по-сантиментален за мен!

В исторически план нашата страна отново се нарежа в челните класации. Можете ли да си представите? Цели 5 века под турско владичество, изтезавани, измъчвани, българите са устояли на всичко това без да преклонят глава. Съумели са да запазят своята идентичност, въпреки всичко. С дни мога да разказвам истории, от които ще Ви спре дъхът. Истории за еничарите, Баташкото клане, извоюваното и чакано освобождение, спасяването на българските евреи. Дори и в най-тежките моменти от историята си българите успяват да съхранят духа си и да запазят българщината. Българският народ е поставен пред много предизвикателства, но винаги е излизал победител от тях.

А културата? Нека и за нея Ви разкажа… Освен с героизма си, ние сме известни и признати в цял свят с културата, която отново е нещо уникално за човечеството. Като вярващ християнски народ, отбелязваме подобаващо всеки празник, имаме специфични, уникални и много интересни ритуали и обичаи. Отличаваме се по много параграфи с останалите страни, а едно от тях е, че притежаваме единствен порода си фолклор. Мили хора, това нещо не може да се обясни с думи. Тъй като от много малка се занимавам с народно пеене има толкова много да ви разказвам. Нямам никакво реално обяснение, но е велико, няма друго такова чувство! В миналото всяка неделя, стари и млади са се събирали на мегдана, играели са хора, свирели са пеели са, забавлявали са се. Това нещо не е затихнало, и до днес ние го носим в сърцата и душите си и никой не може да ни го вземе. Благодарение на този дух сме се съхранили като нация през вековете. Не мога да намеря подходящи думи, с които да обясни това уникално нещо ! Красиви чернокоси моми, пременени в изящни народни носии, на фона на величествената природа, под съпровода на музика, песни и танци. Само си представете… Нужни ли са думи, когато човек може само да замълчи и да се удивлява?! Да не говорим за таланта, който притежаваме, това сме ние, много е просто.

Докато пиша, у мен нахлуват много чувства: На гордост, патриотизъм, благодарност, дори и на тъга! Не мога да сдържа емоциите си, когато става въпрос за моето отечество. Използвам тази дума, защото тя произлиза от думата “Отец”, което значи БАЩА. Никой не може да избяга от съдбата си, да избере къде да се роди, кое да бъде неговото семейство и по какъв начин да живее, но аз съм истински щастлива , че съм попаднала точно ТУК, тук където животът може да е малко по- труден, суров и понякога несправедлив, но не сломяваме дух. Мисля, че всеки е чувал разни поговорки и клиширани фрази от сорта: “Българите са най-издръжливия народ”, “Справили сме се с какво ли не, и с това ще се справим”… Винаги си вдъхваме кураж, каквото и да се случва, ние може да извлечем положителното и да го превърнем в забавление, свикнали сме да се самоиронизираме. Както и в другите страни, така и тук сме различни. От най-древни времена, та и до днес по територията на България са живеели и живеят различни народи. Има етническо и религиозно многообразие Ако всичко беше еднотипно, може би щеше да бъде прекалено еднообразно и скучно .Всеки един от нас има свое мнение по тези въпроси, и ако се отклоним от темата, писанията ще прераснат в доста широка дискусия.
Част от българския ни манталитет е това, че ние винаги търсим причината в другия, а това е голяма грешка и го отразявам като лошо качество. До сега изброих много от положителните черти на моя бащин дом, но не мога да замълча и пред негативното.

Размишлявах над някои неща и осъзнах, че в днешно време може да имаме всичко, но в същото време нямаме нищо. Смятам, че това е световен проблем. Напоследък масово срещам намръщени, самотни и измъчени души, търсещи лукса в парите . И да това не е само в България. На тези хора бих искала да кажа, че в днешно време лукс е : да имаш семейство, верни приятели и истински хора, на които да разчиташ. Да, знам! Някои ще кажат, че тези неща вече са рядкост, че парите изместват най- важните и морални ценности у човека. Да, прави сте! За съжаление картинката е ясна , но почакайте още не сме стигнали до същината.

Нека ви разкрия още тайни за това как живее едно “нормално” българско семейство. Средствата които получават хората в края на месеца, са нищожни в сравнение с останалите страни. Всеки един се бори да оцелее по някакъв начин, дали честно или не, всеки търси препитание. В нашата мила родина се получава така, че тези, които ни управляват взимат безумни пари за несвършената си работа, а други умират от глад, без покрив над главите си. Гневя се на това, че най- големия проблем е несправедливостта. Това е единствената страна, в която може да извършиш всякакво деяние, за което няма да получиш санкция. Цари шуробаджанащина и всеки прави каквото си пожелае, следователно последиците за българския народ са пагубни. Тежко е , страшно е и в същото време много жалко.

Младите хора напускат родината, защото не получават нужната реализация. Това, което се предлага тук и това, което се предлага отвъд пределите на България е на светлинни години. Ние стоим в начална позиция и имам чувство, че никой от високопоставените лица не си дава сметка. Останалите държави предоставят огромни възможности за реализация. Но тук е момента да кажа едно огромно Благодаря и на хората, които въпреки всичко се връщат отново тук. Моят призив е : всеки един български гражданин да се замисли, знам колко е трудно. Като дете, отраснало в малко селце и дете, живяло в града правя равносметка. Знам много добре как хората живеят в страх , знам как много семейства се чудят на къде да поемат, но ако всеки тръгне на някъде, до къде ще стигнем?

В дни на световна пандемия видяхме , че може да бъдем задружни. Показахме, че може да се борим. Смятам , че Вие също сте наясно с тази ситуация, затова не мисля да се впускам в празни обяснения по този въпрос.
Трябва да се научим да ценим това, което имаме, защото само ние хората сме способни да разрушим всичко и след това да го възобновим, но може да е късно! Всичко е в наши ръце, скъпи хора! Заедно можем повече!
Скъпо и свидно отечество, благодаря ти за всичко, което си ми дало! България е прекрасна земя, както вече разбрахте, но тя може да бъде още по-прекрасна , само и единствено с нашето съдействие. Българският народ е доказал, че е достоен за почит и уважение! Нека си помагаме, нека бъдем единни, нека любовта и доброто да възтържествуват!

Ще завърша с думите на великия революционер Любен Каравелов: „Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!”

Иванина Иванова

Източник: ppmg-botevgrad.bg