„Поетът с цигулката“ – концерт по повод 110 години от смъртта на Стамен Панчев
На 23 март по случай навършването на 110 години от смъртта на нашият виден съгражданин, поет и общественик Стамен Панчев се проведе концерт в малкия салон на читалището.
В него специално участие взеха Смесен градски хор „Стамен Панчев“ с диригент Татяна Цонкова.
Водещата на концерта Миглена Василева ни разказа относно живота и увековечаването на ботевградският общественик, както и историята на хорът, носещ неговото име.
Присъстващите чуха още и изпълнения на Ема Колва – пианист от школата на Иванка Савова и Тодор Тодоров – пианист от школата на Силвия Младенска.
По време на концерта бе рецитирано и едни от най-въздействащите произведения на Стамен Панчев – „Сине мой“, „Майката“ и „Неда“.
Стамен Панчев е роден на 16 декември 1879 година в старото Орхание (днешният град Ботевград). След като завършва основното си и прогимназиално образование, учи педагогическата гимназия в Кюстендил. Завършва гимназията с отличие и от есента на 1898 година е в София, където се записва студент във факултета по Философия и педагогика. През 1902 се дипломира и получава повиквателна от Школата за запасни офицери в Княжево. Бързо отминават дните на военната служаба в школата. Заедно с другарите си Стамен Панчев е произведен подпоручик от запаса и изпратен на стаж в 1-ви пехотен полк. Сбогува се със семейството на бъдещата си съпруга и се връща в Орхание, където е назначен за учител в местната гимназия.
На 17 септември 1912 година по българските земи се обявява обща мобилизация. На 18 септември 1912 година, той заминава през Арабаконак за София. Веднага е изпратен за командир на взвод в 12-а рота на трета дружина от полка.
Започват ожесточените битки. В тези тежки моменти Стамен твори най-прочувствените си стихотворения: „Зимна вечер”, Войнишки сън”, „Бойното поле” и най-завладяващата си творба – „Сине мой”.
На 16-ти март той е в частта си при Чаталджа. При третата поредна кавалерийска атака, на 17 март, получава две тежки рани в стомаха и дясната ръка над китката от обстрелващ ги английски военен кораб. Приет е в лазарета и стоически понася болките. Поетът умира на 23 март 1913 година, когато притиснал снимката на 3-годишния си син Павел, Стамен Панчев затваря очите си за последен път.
