Соня Малинчева: „Г-жа Росица Иванова неглижира успехите ни в многобройните състезания и проектите, които сме печелили, в името на учениците”

Инж. Соня Малинчева започва работа в СПТУМ ”Вълко Радински” през 1983 г.  По-късно училището е преименувано на ТПГ“Ст.Панчев“. До 2007 г трудовият й стаж е като учител. През 2008г, след конкурс, става директор на учебното заведение. Същата година приемът е само една паралелка. Налагат се съкращения на учители, има отлив от училището. От тогава до днес училището не само продължава да приема ученици, но разви своята база и подготви стотици млади хора за професионален старт в живота. Безспорен принос в това има инж.Катя Ценева, която бе дисциплинарно уволнена, заради голям брой отсъствия на ученици и слаб успех на матурите по БЕЛ. Дали обаче при връчването на заповедта за уволнение, са взети в предвид многобройните безспорни успехи на училището, за които принос има именно инж,. Ценева?! Очевидно не! Така коментира ситуацията, предишният директор Соня Малинчева, която дълги години работи  в екип с уволнената директорка.

Г-жо Малинчева, как успявахте през всичките години на вашето управление да задържите учениците в професионалната гимназия и да постигате успехи, които дори Вие не сте очаквали?

Когато поех управлението на училището, нашата задача бе да върнем доверието на хората в качественото професионално образование, което по принцип е давало училището – да върнем учениците в училище и да помогнем на учениците от малцинствата да получат професионално образование. Тогава в екипа влязоха инж. Ценева и още двама -трима колеги. Инж. Ценева разработи  първия проект през 2007 г към структурните фондове – „Ти можеш”. Целта на проекта бе да обучава учениците допълнително, за да могат да се справят с матурите, които щяха да държат 2007г.  Постигнахме изключително позитивен резултат. Учениците се включиха, а успехът бе учудващ дори и за нас. През 2008 г инж. Ценева написа още един проект и училището го спечели. Той бе с наименование „ Да продължим заедно”. Той бе насочен към учениците, които завършват 8-ми клас и не продължават училище. На много деца от Джурово, Осиковица и Манаселска река осигурихме транспорт, и допълнително се обучаваха. На следващата година инж. Ценева разработи друг проект – „Път с цел”. Той бе насочен за деца в неравностойно положение, да могат да ходят на практика във фирми, срещу заплащане. След това в министерството обявиха такива практики, в които ние също се включихме. Отделно нейн приоритет бяха три проекта към Центъра за развитие на човешките ресурси. Първият бе „Леонардо”, а вторият и третият по „Еразъм + Мобилност”. Две години по 20 дни наши ученици бяха в Букурещ на производствена практика, където освен че опознаха румънската столица, се научиха да пребивават в чужда страна и израснаха на емоционално, образователно и културно ниво.

От кога датира слабата посещаемост в училището?

Този проблем го има от много години. Той е особено изразен при децата от социално слаби семейства. Много често те нямат пари, за да дойдат на училище. Ние сме намирали решение, като сме им отпускали карти за транспорт по различни проекти.  От друга страна много често родителите не ги пускат да посещават училище. Бяхме насочили цялата си енергия да привлечем тези млади хора да завършват средно образование и да получат професия. Свърши този 10-годишен период за приобщаване на ромите , но мисля, че много малко се направи в България за тях. Имаше според мен и много грешки, които се допуснаха. Всичко, което сме правили, сме го правили в името на тези деца, да могат да станат добри граждани и да не повтарят съдбата на родителите си. Впоследствие така да възпитат децата си,ч е да имат необходимост от образование. Това не става с магическа пръчка. Вие виждате какво е в цялото общество.  С този труд, който ние сме полагали в тази посока, трябва да действат и социалните служби, и министерства, и цялата общественост, и фирмите, които имат нужда от работници.

Вие дълги години сте работили в екип с инж. Катя Ценева. Какви са Вашите впечатления за нейните организаторски и мениджърски умения?

Като мениджър тя е настина професионалист. За нея каузата „Ученик в училище” е номер едно. Когато си тръгнах, след като се пенсионирах, бях спокойна, защото знаех,че тя няма да ме предаде. Пред нея няма трудности. Тя не се скрива зад вратата, докато отмине проблемът. Тя се изправяше срещу него.

Ние работихме много, особено г-жа Ценева, за подобряване на материално-техническата база. Фирмите сега работят с високо технологични машини. Ние с една техника от 70-те години не бяхме конкурентноспособни на пазара на труда. По този повод сме спечелили 3 проекта по модернизация на професионалното образование.  Със финансирането от тях и със свои средства сме обзавели три работилници по автотранспортна техника, една работилница по заваряване,  две работилници по стругарство  (в които имаме струг с цифрово управление), напълно подновихме шлосерна лаборатория и лаборатория по електроника. За 10 години от проекти в училището са влезнали над милион лева, които са вложени в името на професионалната реализация на учениците.

С кои постижения на учениците се гордеете най-много?

Наши ученици на национални състезания по професии се нареждаха на първите места. Това за нас бе най-голямата благодарност, която получаваме. В състезанието за „Най-добър автомонтьор“ и „Най-добър водач на МПС“ безапелационно печелихме първите места,  в цяла Северозападна България, където участваха 12 професионални гимназии. Нашите ученици години наред  се явяват на национални състезания и завоюват призови места. Наш ученик се класира на второ място в национално състезание по заваряване. Две поредни години се провежда и той е втори и в двете години. В националното състезание по електроника „Мога и зная как“ в Габрово също сме завоювали призови места, което е организирано от частна фирма. В състезание за най-добър техник по шлосерство и стругарство сме били в челната десятка от общо 49 отбора. В тази връзка бих казала, че нито Началникът на РУО или някой друг, не показа тези хубави неща, които са се случвали години наред в училището, въпреки че представлявахме на тези състезания София област в цялата страна. Това е един голям успех за нашите учители, защото е наистина успех първо да мотивираш учениците, след това да ги научиш. Считам, че когато има подход, децата се развиват и след това продължават да работят по професията. Г-жа Росица Иванова неглижира тези наши успехи и постави акцент върху отсъствията и слабия успех.

Считате ли, че има политически мотив в уволнението на инж. Ценева?

Не виждам друг мотив. Искам да Ви кажа, че бях стресирана от последните събития в училище. За мен те са необясними. Началникът на Регионалното управление по образованието- София регион влезе с полиция и заключи вратите на училището. Никой, никога не е затварял врати пред проверяващи и всеки е могъл да си извърши проверката. Но да заключиш вратите и да поставиш под въпрос здравето на ученици и учители, е подсъдимо.

През годините, когато Вие сте била директор, имали ли сте наложени наказания, като това на инж. Ценева?

Не. Проблемът с присъствието съществува и ще съществува до тогава, докато цялото общество не се вземе в ръце. Трябват и години – да се сменят поколения, за да могат тези деца да се приобщят и образованието да стане необходимост за тях, както ходенето на работа.

Коментари