Ботевградчанка грабна злато с разказа си в „Етрополска зима“

В края на миналия месец се проведе ежегодният конкурс „Етрополска литературно-музикална зима“. В него ботевградчанката Таня Банкова спечели първо място в раздел „Проза“ с очарователния си разказ „И се повлече мъглата“. Това е първото участие на талантливата ни съгражданка в подобен конкурс, като освен разказа си, тя представи и две стихотворения. Според тричленното жури, обаче, прозата се оказа по-силната й страна. Награждаването се проведе в малкия салон на Народно читалище „Тодор Пеев 1871 г” гр. Етрополе, а наградата й бе връчена от зам.кмета на Етрополе г-жа Станка Димитрова.

Този разказ е написан преди няколко години, когато за пореден път съм успяла да стигна до старата ни къща в махала Лескòва на село Осеновлаг. Аз обожавам това място, не само защото съм израснала там, при баба и дядо, а и защото е рядко красиво. Толкова е високо, че както е видно от разказа ми, панорамата е невероятна! А описаното в разказа е само частица от нея! Там всичко ме вдъхновява. Почти не се е случвало да отида горе и да не напиша поне няколко реда – било стих, било разказ… Този разказ не е единствен, разбира се. Горе на върха са вдъхновени и голяма част от стиховете ми, някои от които намериха място в стихосбирката ми „Буря в рая”.“-разказва Таня, която е член на Литературен клуб „Стамен Панчев, както и на клуба на независимите българси писатели.

Тъй като разказът все още не е публикуван, читателите на Botevgrad.News имат възможност да му се насладят за първи път, с любезното съдействие на автора:

…И СЕ ПОВЛЕЧЕ МЪГЛАТА…

Помръкна, потъмня Лескòва. От съседните долòве по пъстрата ѝ и весела пазва запълзяха досадните вèдини посестрими – мъглите. Ветровете се скриха някъде по Лъкàтнишките пещери и тъмни облаци обвиха челата на Бѝляница, Чукàва и Кòзница. Ржанското плàто потъна в мъгляво, дъждовно безвремие. А Мургаш? От него и помен няма! Изгубил се е в дън мокро – лепкавите „тилилейски” мъгли!

Края на септември е, наближава Секновèние. Преваля годината, преобръща се света. Вселената върти колелото си: край – начало, край – начало…

Цветята в градината на мама заплакаха, но и нашия стожер, пазителят на вековната ни духовност, моят стар приятел Бука, сведе уморените си клони и също заплака. Заплаках и аз – не знам защо! Бисерните ми сълзѝ с лекота се застичаха от всепоглъщащите ми очи и обляха пламналите ми от обич и възторг страни.

Боже, колко е хубаво тук! Каква тишина, какво спокойствие! А дъждът кротко си вали. Капчука тихо, тихо нарежда своята си приказка. Вече мръкна и газената лампа затанцува по прясно боядисания бял таван. Освен топлина, печката, понеже е стара и има вече “пролуки”, излъчва мека, безкрайно ласкава червеникава светлина. Топло е! От фурната ѝ се носи онзи незабравим за Лескòвчани аромат на безумно вкусните печени картофи!

…А бучката сиренце вече чака на малката паралия, около която са наредени представете си , малките ни любими трикраки столчета!..

Чакам тате да сипе по ракийка, та да преборим умората и от този ден. А иначе, вън нека си вали!..

Природата си знае работа!..

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *