България се прощава с чл.кор. проф. Стоян Михайлов на 27 октомври в София

Чл.-кор. проф. Стоян Михайлов е роден на 6 октомври 1930 г. в с. Скравена, Ботевградска област. Умира 16 дни, след като навърши 90-ия си юбилей, за да види признанието и уважението на стотици хора. Посреща края на своя достойно изживян житейски път мъдро и тихо – на своето бюро, на което през последните 20 години продължава да твори.

Поклонението ще се състои на 27.10.2020 г. (вторник) от 14.00  ч. в Ритуалната зала на Боянските гробища.

Българската социалистическа партия в община Ботевград загуби един изключителен приятел и съмишленик, загуби едно светило в академичните среди и политик, допринесъл за опазването на културно-историческото наследство и благополучието на своя край. Родното село може да се гордее с Паметник-костницата, която е един от 100 национални обекта, Младежкия дом и детската градина, открити с неговата огромна помощ. В периода от 1946 -1948 г като един от футболистите в първия футболен отбор на Скравена участва активно в строежа на футболното игрище. Благодарение на позицията му на Скеретар на ЦК на БКП, под негово ръководство са открити различни обекти в община Ботевград.

След пенсионирането си през 2000 г се завръща в родната Скравена и издава следните книги:

„Социологическата система“ (2000);“Социологията в България след Втората световна война“(2003); „Един читалищен мандат (2007); „Политически фрагменти“ – (2012); Книга посветена на Иван Стамболиев – „Момчето с побелелите коси“ – съставител (2013); „Размисли“ 2014; „За Стоян, против Стоян и времето на Стоян“(2015); „Възрожденският процес в България“ – второ допълнено издание (2016); „Интервюта“ (2017); „Марксизмът и бъдещото общество“ (2018); „Записки, впечатления, размишления“ (2019)

Кумири на проф. Михайлов до последния му ден остават Ботев и Левски. В своята авторска книга „Един читалищен мандат“ той им дава своебразна характеристика, така, както той я разбира. „Анализът на Ботевата нравственост неизбежно извиква сравнение с Левски. Те са като близнаци-братя. Двата най-високи личностни върха , които създаде нашето Възраждане, те са най-висшата, най-радикалната персонификация на неговия смисъл и историческа необходимост. Различни по темперамент – Ботев е вулканичен, спонтанен, експресивен, Левски е овладян, умерен, улегнал. При Ботев на преден план излизат публицистиката и поезията, при Левски – организацията“.

Чл.кор.проф. Стоян Михайлов завещава на своите близки и родния край богата житейска и професионална биография:

През 1952 г. завършва „философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

През периода 1952 г. – 1956 г. е асистент по диалектически и исторически материализъм във ВИИ „Карл Маркс“.

От 1956 г. до 1966 г. е научен сътрудник в Института по философия при БАН, а от 1960 г. е кандидат на философските науки. През периода 1959 г. – 1962 г. е научен секретар на Института по философия – БАН. От основаването на Института по социология при БАН през 1968 г. е заместник-директор, а след това и негов директор и завеждащ секция „Социология на социалното управление“. По-късно е назначен за директор на Единния център по философия и социология при БАН.

През 1970 г. е избран за професор по социология, а през 1984 г. – за член-кореспондент на БАН.

Чл.-кор. Михайлов е автор на над 300 публикации, от които 5 монографии, редица брошури, много студии и статии в наши и чуждестранни издания. Част от книгите и статиите му са преведени на руски, немски, полски, румънски, чешки, унгарски, испански, английски и холандски езици.

Чл.-кор. Михайлов е дългогодишен преподавател в Софийския университет, а под негово ръководство са защитени значителен брой дисертационни трудове и дипломни работи.

Още от самото начало на творческия си път чл.-кор. Михайлов се включа в процеса на възстановяването и разгръщането на емпиричните социологически изследвания. Член е на авторски колективи и взема ръководно участие в безпрецедентните по програма, методика и организация емпирични социологически изследвания на религиозността на населението в България (1962 г.) и на града и селото (1968 г.) Осъществява общото ръководство на емпиричните социологически изследвания на петдневната работна седмица (1970 г.), на промишленото предприятие “Елпром“ в гр. Троян и др.

В своите научни трудове чл.-кор. Михайлов се спира на проблемите на противопоставянето между умствения и физическия труд. Чл.-кор. Михайлов е участвал в много конференции, симпозиуми, семинари и конгреси в България и чужбина.

Чл.-кор. Михайлов участва в Шестия световен конгрес по социология в гр. Елиан, Франция, където България е представена от 8 делегати. Те представят уникални емпирични български изследвания, проведени между 1962 г и 1966 г., въз основа на оригинална и творческа методология (теоретичен модел за обществото като динамична и саморазвиваща се система).

От 17.11.1989 г. до 08.02.1990 г. чл.-кор. Михайлов е заместник-министър-председател в Правителството на Георги Атанасов. Бил е народен представител в 33-то, 34-то и 35-то Народно събрание на Р. България (1976 г – 1990 г.).

Избран е като безпартиен кандидат (един от двамата независими депутати в 7-то Велико Народно събрание – 1990 г. – 1991 г.).

Чл.-кор. Михайлов е удостояван с различни награди и отличия, между които ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Поклон пред светлата му памет!