Botevgrad.NEWS

Новини от Ботевград, Правец и Етрополе

Исторически музей – Правец представи нов проект по Програмата за Трансгранично сътрудничество Интеррег – ИПП България – Сърбия 2014-2020 г

Исторически музей-Правец изпълнява нов трети пореден проект – „Коридори на културното наследство – инструмент за устойчиво развитие на трансграничния регион България-Сърбия”.

Изпълнението на проекта бе представен днес на пресконференция в сградата на общинската администрация в Правец, от директора на Исторически музей-Правец , Таня Борисова.

Проектът е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg – ИПП България – Сърбия 2014-2020. На 22.07.2020 г. е сключен договора за безвъзмездна финансова помощ и срокът за изпълнение на проекта е две години.

Водещ партнцор е Исторически музей – Правец. Партньор от Република Сърбия е СУБНОР – Асоциация на войниците в националноосвободителните войни на Община Сурдулица.

Проектът „Коридори на културното наследство – инструмент за устойчиво развитие на трансграничния регион България-Сърбия” е с референтен номер СВ007.2.11.135.

Стойността на проекта общо за двете страни е 470 525,26 евро. От тях ЕС финансира 399 946,46 евро. Остатъкът е национално съфинансиране като за българския партньор то е държавно. Проектът е по приоритетна ос Туризъм със специфична цел постигане на туристическа атрактивност в регионите от двете страни на границата.

Общата цел на проекта е развитие на конкурентноспособни туристически атракции чрез консервация, експониране и социализация на антична крепост Боровец, с. Разлив, в близост до Правец и реализиране на нова музейна експозиция в Сурдулица, трансгранично сътрудничество, обмяна на опит и добри практики, по-пълноценно използване на потенциала на богатото културно-историческо наследство от двете страни на границата и неговото максимално добро представяне и популяризиране.

Дейностите по проекта са:

1. Организация и управление на проекта – осигуряване на техническо и финансово изпълнение;

2. Информация и публичност по проекта, осигуряваща прозрачност, видимост и популяризиране;

3. Консервация и експониране на антична крепост Боровец чрез осигуряване на по-добро състояние и достъпност;

4. Строителен и авторски надзор за законосъобразен контрол;

5. Доставка на оборудване за дейностите и новата изложба в Сурдулица;

6. Проучване на паметници на територията на община Сурдулица;

7. Обмяна на опит и добри практики по отношение опазването на наследството в Правец и Сурдулица;

8. Подготовка и реализиране на нова изложба в Сурдулица;

9. Повишаване на туристическата атрактивност на общините Правец и Сурдулица чрез разработване на промоционален видео клип, филм, уебсайт, брошура и беседи за туристите;

10. Съвместен семинар и изложба в Правец и

11. Съвместна конференция и изложба в Сурдулица – за представяне на резултатите от културния обмен и промотиране на наследството.

Целевите групи, към които е насочен проектът са: населението на Правец и Сурдулица, туристите, посещаващи Правец и Сурдулица, експертите на двата партньора – Исторически музей-Правец и Асоциация на войниците в Сурдулица, специалистите от Общинските администрации в двата града, представители на медиите
НПО, МСП, туристически агенции.
Чрез реализиране дейностите по този проект ще се повиши туристическата атрактивност на трансграничния регион на Правец и Сурдулица като се извърши консервация и експониране на културно-историческия обект крепостта Боровец, реализиране на нова изложба в Сурдулица, развитие на дребно-мащабна инфраструктура, насърчаваща туристическите посещения – изграждане на зони за почивка с пейки и кошчета, дървени платформи в района на Боровец, поставяне на информационни и експозиционни табели. Всички тези мерки ще допринесат за разнообразяване на туристическия продукт в трансграничната зона и за популяризиране на обектите на културно историческото наследство.
За Исторически музей Правец основният и най-важен резултат от изпълнението на проекта ще бъде реализирането на консервация на Антична и късно антична крепост „Боровец” край с. Разлив, експониране на обекта чрез направа и поставяне на експозиционни информационни табели на всички по-важни сектори и разкрити структури от крепостта: вход, кули, крепостна стена в различните сектори, сгради, улична мрежа, пещ за топене на метал и др., изграждане на достъпна среда и не по-малко важно социализиране на обекта. Ще бъдат поставени и табели с QR кодове с разширена и допълнена информационна реалност за отделни сектори от крепостта. Крепостта „Боровец” е недвижима културна ценност с национално значение, тя е една от малкото проучвани планински крепости, част от Старопланинската укрепителна система през Късната античност и Ранно византийската епоха. Останките от гъсто разположените сгради във вътрешността, голямото количество фрагменти битова керамика и монети, предметите, свързани с бита на обитателите доказват, че крепостта има функции на укрепено селище.
На този етап проучванията потвърждават данните за стратиграфията на обекта. Крепостта е изградена през втората половина на III в. с цел охрана на планинския проход. Функционира до края на VI в. Застроена е върху връх, а не върху високо равнинно плато. Постепенно става постоянен център за обитаване, вследствие на масовите варварски инвазии през късноримската епоха и късната античност (нападения на готи, хуни, авари и др.). Населението от равнината в края на IV и през V- VI в. масово се крие и установява за постоянно горе в крепостта. Останките от гъсто разположените сгради във вътрешността на крепостта доказват, че тя е укрепено селище.
Чрез реализирането на цялостна консервация и експозиция на крепостта Боровец на открито, чрез нейното социализиране ще се постигне по-пълно и цялостно популяризиране на археологическия обект като атрактивна туристическа дестинация за гости от близо и далеч.

Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на Исторически музей-Правец и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *