174 г от рождението на гениалния Христо Ботев чества Ботевград

Днес Ботевград чества 174 г от рождението на своя патрон – поетът и революционер Христо Ботев.

„Христо Ботев е велик българин, горд, свободолюбив и смел. Подвигът му остава вечен, заeдно с гениалните му стихове и революционни идеи. Той е един от героите, пожертвали живота си за свободата на България. Затова и името му живее и ще се помни вечно.“

С тези думи започна презентацията „С името му вечно“ на Община Ботевград и Общинска библиотека „Иван Вазов“, представена от Миглена Василева. В продължение на няколко минути присъстващите ботевградчани и жители на общината научиха любопитни факти, разкриващи местата и обектите, носещи Ботевото име. След нея общинското ръководство, представителите на политическите партии и държавни учреждения, и гражданите поднесоха венци и цветя пред паметника на поета – революционер, който от 56 г се издига величествено в центъра на Ботевград. По време на церемонията бяха изпълнени Ботеви стихове от ученичката Десислава Младенска.

С презентацията Миглена Василева припомни обектите, носещи името на Ботев, а именно:

• Най-високият връх на Стара планина – 2376 метра
• Нос Ботев и връх Ботев на остров Ливингстън, Антарктида, където се намира намира родната полярна база, която всяка година приютява учените ни, които изследват глобалното затопляне.
• Астероид 225238, открит от български астрономи, носи името на този велик българин, а страницата на НАСА съдържа биографична справка за живота му.
• Втората програма на Българското национално радио. Програма „Христо Ботев“ е единствената специализирана програма за култура, изкуство, наука и образование в българския ефир.
• Футболни клубове „Ботев“ в Пловдив, Враца, Ихтиман, Гълъбово, Козлодуй, Болярово, Нови пазар, Луковит, Дебелец и др.
• Христо Ботев е изобразен на гърба на банкнотата от 5000 лева, емисия 1924 г., която е в обръщение за кратък период. Това е банкнотата, на която за първи път е отпечатан български национален герой. Оформлението на “ботевката” е дело на художника Христо Лозев, гравьор при Държавната печатница.

Ботевград е град със славно минало, успешно настояще и сигурно бъдеще. С достойнство и гордост носи името на националния герой на българския народ. Няколко градове са имали претенции да носят името на поета революционер. В крайна сметка, поради връзката на този край със съдбата на част от Ботевите четници, Орхание получава новото си име – Ботевград. Заповедта е публикувана в „Държавен вестник” от 7 декември 1934 година.

Най-голям принос за това има акад. проф. д-р Асен Златаров. Именно той предложил на общинарите име на града. Той помогнал за съставяне на аргументирано искане пред комисията по смяна на имената на селищата към Министерство на вътрешните работи. Не е без значение и личното му познанство с министъра.

Христо Ботев е патрон на над 200 читалища.

Народно читалище „Христо Ботев 1884“ – Ботевград е основано е през 1884 г. с възрожденски ентусиазъм от група местни учители, които разпространяват книги, вестници и списания, организират четения, беседи и сказки.

На 3 февруари 1924 г. е открита тържествено новата читалищна сграда, построена до градския часовник с доброволния труд на жителите. Учредено е новото културно-просветно средище, приет е Устав, избрано е Настоятелство и му е дадено името на големия български поет и революционер Христо Ботев. То бързо се превръща в център на разнообразна културна дейност. В края на 1960-те години старата читалищна сграда е съборена.Новата сграда е открита тържествено на 27 септември 1973 г.

Народно читалище „Христо Ботев 1884“ е утвърдена и авторитетна гражданска институция, с водещо място в културния живот на община Ботевград.

Над 350 училища носят името на Христо Ботев и те са най-многобройни сред учебните заведения с имена на националните ни герои. Техникумът по механоелектротехника е основан през 1962 г. През 1967 г. се настанява в собствена добре оборудвана сграда, а през 1972 г. се открива и общежитие. През 1968 г. училището добива правото да има за свой патрон поета-революционер. По този повод бюст-паметникът на Христо Ботев, намиращ се тогава в края на града, е преместен в двора на техникума. През 2003 г. техникумът отново е преименуван – в Професионална гимназия по техника и мениджмънт „Христо Ботев“.

Футболният стадион „Христо Ботев” се намира в непосредствена близост до Арена Ботевград. На него играе срещите си ФК „Балкан”.Стадионът има капацитет от 8000 седящи места. Седалките са оцветени в клубните цветове на „Балкан“ – зелено и бяло. Използва се и за практикуване на лека атлетика.

Името на великия българин носят улици и булеварди в почти всички български градове и села, както и в много селища в Румъния, Русия и др. Улица „Христо Ботев” в Ботевград е една от най-оживените, с интензивно движение.

На Ботев са посветени над 120 паметника в България и в чужбина.

Първата паметна плоча в града се намира в градинката до читалище „Христо Ботев”. Тя е поставена на мястото, където през 1876 г. е погребана главата на неизвестен Ботев четник. Години след това е добавена скулптурната композиция, вдъхновена от великата творба на поета „Хаджи Димитър”.

Инициатор за построяването на Бюст-паметника на Христо Ботев и основен дарител на средства е Карл Йосифов Папоушек – български издател и общественик от чешки произход. Роден в Търново, живял във Враца, той се установява за дълги години в Ботевград. Създава собствена книжарница – печатница „Карло Йосифов. Извън работата си участва активно в културния, обществения и спортен живот на града. През 1950 г. Карл Папоушек напуска Ботевград, но дарителските му жестове ­ продължават. Подарява печатницата на общината, а част от машините ­ на университета във Варна. Последните години от живота си прекарва в София, където умира през 1964 г. след тежко и мъчително боледуване.

През лятото на 1937 г. е готов художественият проект на бюста, който е изработен от Иван Христов – художник, скулптор и учител в гимназията в Ботевград. През 1938 г. делегация, водена от Карл Йосифов го внася в Министерството на войната и прави постъпки за неговото по-бързо утвърждаване. Междувременно след отправено искане към общината е определено място за поставяне на паметника в западната част на града.

На 6 декември 1938 г. тържествено е положен основният камък. Бронзовата скулптура на Христо Ботев е изляна в металолеярната работилница на Борис Константинов във Враца. Понастоящем Бюст-паметникът на Христо Ботев се намира в двора на Професионалната гимназия по техника и мениджмънт „Христо Ботев“ в Ботевград.

Паметникът на Христо Ботев е една от забележителностите на Ботевград. Разположен е на централния площад в града, до сградата на Общината. На 9 октомври 1966 г. е открит тържествено по повод 100-годишнината на града.

Скулптурната фигура изобразява Христо Ботев в цял ръст. В лявата си ръка държи книжен свитък – израз на гениалното му поетично и публицистично творчество. Фигурата е излята от бронз в леярната на Съюза на българските художници. Тежи 3 тона и е висока 2,30 м. Архитектурното оформление на пиедестала е дело на арх. Павел Атанасов.

Автор на творбата е проф. Иван Мандов. Скулптор е в Народния театър и Народната опера и участва в декоративното оформяне на редица постановки. Известен е най-вече с преподавателската си работа в Художествената академия и със скулптурни творби из различни краища на страната, които са неразделна част от постиженията на съвременната ни пластика.

Христо Ботев – революционер, общественик, активен гражданин, мислещ и действащ по европейски, лиричен поет, блестящ публицист, дълбоко емоционален човек. Една от най-тачените и обичани личности от историята ни. Битието му е пъстро и изпълнено с противоречиви събития от раждането до самата му смърт. Отишъл си едва на 28 години, той продължава да владее умовете и сърцата на поколения българи.

Не помним кога за пръв  път сме чули за него, как е заел той своето неизменно място в нашето съзнание. Смятаме, че за него вече всичко се знае, че всичко е проучено, написано и прочетено. И тогава научаваме нещо, което не сме знаели. И за пореден път се прекланяме с възхищение пред една необятна личност.

Поклон пред вечния Христо Ботев!