Почина 91-годишният Михаил Горбачов
В Москва, вчера – 30 август 2022г, почина Михаил Горбачов, последният лидер на СССР, който отвори страната към външния свят по времето на Перестройката.
Съобщението е на Централната клинична болница, цитирана от ТАСС. Михаил Горбачов беше на 91 години.
Той ще бъде погребан в Новодевическото гробище в Москва до съпругата си Раиса.
Бившият лидер на Съветския съюз има огромен принос към световната история. А в Германия е особено почитан и ценен, тъй като е възприеман като един от бащите на Обединението – затова е и удостоен с множество отличия. За разлика от отношението към него в собствената му страна, където така и не получава истинско признание.
Гласност, перестройка и обединение
Михаил Горбачов е роден през 1931 година в севернокавказкото село Приволное. Той гради успешна партийна кариера и през 1985-а е избран за генерален секретар на Комунистическата партия. Задачата му е да върне позициите на втората по значимост суперсила СССР – най-вече в икономически план. И се впуска в реализацията на сериозни реформи, за да промени бюрократичните и корумпирани съветски структури. Руските понятия „гласност“ и „перестройка“ добиват световна слава. А провежданата последователната външна политика, насочена към намаляването на напрежението в отношенията със Съединените щати и техните западни съюзници по време на Студената война, води до неочаквани исторически резултати.
Когато през 1990-а Горбачов е избран за пръв президент на Съветския съюз, външният пръстен на съветската империя вече е започнал да се руши. През есента на 1989 година гражданите на тогава народните републики в Източна и Централна Европа се освобождават от своите социалистически диктатури. Варшавският договор рухва, а в най-ценният трофей на Съветския съюз от Втората световна война – ГДР – хората настояват не само за свобода и демокрация, но и за обединение със Западна Германия.
Михаил Горбачов допуска това да се случи мирно – въпреки съпротивата от страна на консервативната съветска номенклатура. Неговата политика се базира на хуманистичните му убеждения, но със сигурност голяма роля изиграва и доверието, което изпитва към германския канцлер Хелмут Кол. Впоследствие Кол описва нещата по следния начин: „Личните решения на Михаил Горбачов в трудната историческа ситуация не бива да се подценяват. 24 часа след падането на Стената ЩАЗИ и КГБ се опитват да го убедят, че съветските войски в ГДР са в опасност, че съветските военни трябва да се намесят. Горбачов отказва.“
Приятелството между Хелмут Кол и Михаил Горбачов изиграва съществена роля, когато съветският лидер дава съгласието си за обединението на Германия, което позволява сключването на договора „2+4“ между двете Германия, от една страна, и Франция, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати – от друга.
Краят на Съветския съюз
Само че колкото повече Горбачов успява да охлади напрежението в международните отношения и да получи признанието и доверието на Запада, толкова повече му се изплъзва политическата власт в самия Съветски съюз. Неговата реформаторска политика съсипва устоите на съветската система, а в рамките на провежданите реформи така и не са изградени устойчиви институции. И докато европейците и по-специално германците превръщат през 1990-а Михаил Горбачов в идол на мирната и демократична революция, съветската планова икономика все повече се разпада.
Прибалтийските републики Естония, Латвия и Литва първи се обръщат срещу съветско-руския властови център в Москва. Но не след дълго кризата засяга и гражданите на Съветския съюз, които от ден на ден все повече обедняват и пряко обвиняват за това Горбачов. Дали единствено неговата политика предизвиква залеза на Съветския съюз или съветската система просто не е подлежала на реформиране, остава основен въпрос за историците и до днес.
Така или иначе Горбачов губи все повече власт и престиж, а съветската номенклатура вижда в него все по-голяма заплаха за влиянието и приходите си. И когато през август 1991 година Горбачов отказва да се съобрази с настояванията на съветските хардлайнери за по-твърд подход спрямо отцепническите съветски републики, се стига до пуч срещу него и до поставянето му под домашен арест в Крим. Пучистите обаче се провалят, тъй като московчани под ръководството на новоизбрания президент на Руската федерация Борис Елцин успешно им се противопоставят.
Промененият свят
Когато Горбачов се връща от Крим в Москва, светът вече е друг: съветските структури са ликвидирани, а постът му като съветски президент практически не съществува. Затова се налага на 25 декември 1991, само няколко часа преди разпада на Съветския съюз, Горбачов да подаде оставка с телевизионно изявление.
Заключителната му реч слага и край на политическата му кариера в Русия – на президентските избори през 1996-а той получава едва 0,5 процента от гласовете. И оттам нататък се радва на признание само на Запад. Във всичко това има нещо дълбоко трагично, макар да са живи очакванията, че един ден Горбачов ще получи дължимата почит в Русия.
Източник: dw.com
