Почит към героизма на загиналите руски и български воини бе отдадена на мемориала на „Косматица“

Празничната програма по повод 142 г от Освобождението на Ботевград продължи с почитане паметта на загиналите руски и български воини на мемориалния комплкес „Косматица” от 15.00ч край Новачене.


Под звуците на Общински духов оркестър венци и цветя пред паметника на руския воин поднесоха зам.кмета Цветелин Цветков от името на Община Ботевград, Катя Петрова – кмет на с.Новачене, Николина Цолова – заместник – председател на Общински съвет-Ботевград, Рени Лазарова – директор на Исторически музей-Ботевград, Илия Гешков от Общински съвет на БСП, от Пенсионерски клуб-Новачене, ОУ”В.Левски”Новачене и др.

Пред присъстващите бе поднесен кратък исторически доклад , от който признателните поколения си припомнха хода на Руско-турската освободителна война село Новачене. Селото е едно от малкото населени места, които определят общия победен марш на настъпващите руски воини. Един от подстъпите към Стара планина – удържането на възвишението „Косматица” придобива особено значение на руското настъпление по посока София и спиране на турската войска по посока Плевен. На Северозапад турските сили са разположени при с.Новачене и с.Скравена и по-малко в другите села около Орхание. Тук в Новачене турците имат от десет до двадесет хиляди души войници.

Руското командване решава щурмуването на правешките позиции да стане на 22 ноември 1877 г. В изпълнение на този план на 18 ноември „Летящият отряд” под командването на ген. Клод тръгва от Враца към Орхание. На 19 и 20 русите дават първите си жертви при боя на хълма „Стражица” край махала Белчово до село Рашково. „Летящият отряд” настъпва в две посоки. Един полуескадрон, начело с полк. Лихтански, с две оръдия поема към Новачене и три сескадрона на полк. Лихтански с 4 оръдия поема към Радотина. Рано сутринта на 22 ноември два взвода под командването на капитан барон Стемпел, заедно с група българи, начело със смелия разузнавач Филип Семидов тръгват да заемат позиции на „Косматица”. В гъстата мъгла задминават турските позиции и се озозвават край Скравена. Тук турците ги нападат в тил. Смелите богатири контраатакуват и разпръскват черкезите. По-късно обаче попадат под обстрела на турската артилерия и пехота, разположени в Писанския дол. Когато мъглата се вдига малкият руски отряд се оказва под турските укрепления, където се намират повече от 2 400 души турска пехота и 400-500 черкези. Русите контраатакуват, но силите са неравни. Полк, Лихтански издава заповед за отстъпление. При „Косматица” се завързва тежък бой. Заедно се бият русите и българите от групата на Филип Семидов. В боя загиват 70 от 130 души, трима офицери са убити и трима са ранени. Ген Клод лично повежда ескадрона към Новачене. Там открива труповете на руските офицери и войници. Заповядва отстъпление. В боя загиват 41 души, 24-ма са ранени, двама безследно изчезват и са убити 53 коня.

В битката за освобождението на Новачене загиват офицерите Назимов, Данилевски, Велински, войниците Иван Шибиченко, Василий Куцураб, Петер Грим, Николай Толстой, артрелиста Александър Жело, съсечен на оръдието, Андрей Божанов, Александър Осински, Феодор Ткач и много други. В боя падат и много новаченци, чийто брой е неизвестен. Нападанието на русите обаче успява, тъй като укрепленията на турските войски при Литаково, Скравена и Новачене са заангажирани и вниманието им е отклонено от пунктовете, където русите нанасят главния удар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.