Иванина Иванова участва с няколко творби в ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 – Книга на спомените“

„Иска ми се да вярвам, че любовта ни към отечеството би загърбила съвременните моди“.

Това е заглавието на есето, с което Иванина Иванова, ученичка в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“, гр. Ботевград, участва в ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 – Книга на спомените“. Десетокалсничката от Ботевград се включи в конкурса досега с репортаж, есе, пътепис и литературен анализ.

„Работилница за репортери 2020 – Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел .

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 – Книга на спомените“ е Община Враца.

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин

Публикуваме есето на Иванина Иванова:

Миналото е неотменима част от живота на всеки човек. Колкото и далечно да е то, доказателствата и знанията за него са  на лице. Може би съвременните хора и бъдещите поколения няма да оценят и възпитат в себе си чувствата – дълг, преданост, патриотизъм, но в това дигитално време, всеки има възможност да се запознае с него.

Какво значи национално самосъзнание и самочувствие? За да се сформира дадена общност, в основите стои нацията. Тя е обединена от хора с обща история, език и култура. Тези хора са свързани от идеята, че принадлежат на едно и също място. Още от средновековието българите развиват своето национално самоосъзнаване от книгите и интересът им към миналото. През времето това понятие се трансформира светкавично. Като народ със славна история и Велико минало, ние българите трябва да носим в сърцата си националното самочувствие! 

„Миналото  – източник на национално самочувствие или съвременна мода“? Със сигурност миналото, запазено в книгите, историята, паметниците, с които разполагаме и големият  мащаб от информация пораждат в нас чувства на  любов, дълг, гордост. Примери на български героизъм, родолюбие, единство, са познати на българското общество. Активната подготовка за въстание от страна на българския народ, както и последвалото освобождение от петвековното робство са примери, илюстриращи дисциплината и сплотеността на българите. Разбира се, че всеки един човек трябва да бъде признателен, благодарен и горд, но сякаш самата глобализация и времето, в което живеем изместват нещата в друга посока, посока, която не би довела до хубав край.

Смятам, че всяко едно дете още от ранните години на неговото възпитание, трябва да бъде запознато с националните празници, имената на великите революционери и „Що е то  Патриотизъм?”. Дни като 19-ти февруари, 3-ти март, 24-ти май, 2-ри юни, 6-ти септември, 22-ри септември, 1-ви ноември…  Ние показваме своя патриотизъм. Но къде? Къде отбелязваме своята признтелност? В социалните мрежи, там се случва всичко! Качване на хиляди постове, цитати и куп други клишета. Защо? Защо през цялата година „плюем“ и коментираме, а на опоменатите дати показваме колко сме загрижени и колко много ни интересува? Това се нарича „празен“ патриотизъм. Хората правят това с цел събиране на „лайкове“, а не отбелязване на празника. Платформа като инстаграм дава поле за изява на така наречените инфлуенсъри, които изкарват средства по този начин, чрез постове, споделяния и лайкове.  Моето мнение е, че това е неправилно и най-малкото неуважително. Също така пример за съвременна мода, обвързана с миналото са политическите партии. Взаимстване на възгледите и идеите на велики революционери като Левски, Ботев, Раковски. „Чиста и свята република“, „Независима свободна държава“. Да, но Не! Идеите на сегашните управници нямат нищо общо със схващанията на тези велики хора! Те използват една или друга идея с цел да се популяризират сред обществото. Чрез тези символи и лозунги се опитват да манипулират мнението на хората.

Иска ми се да вярвам, че любовта ни към отечеството би загърбила съвременните моди, но за жалост не е така. Моят извод е, че заветните чувства се загърбват все повече и стават плячка в ръцете на бързата промяна. Като един народ с една мисия, за благото на нашата страна, сме длъжни да съхраним богатствата си. Не е по силите ни да поправим вчерашния ден, но може да променим утрешния! Надявам се, че българското общество ще съумее да запази децата си, традициите си и културата си, защото Сервантес е казал, че „Народ, който не помни своето минало, няма бъдеще“! Скъпи хора, помнете и познавайте героите си и историята си, макар и  настъпващата промяна – бъдете хора с чисти сърца и човещина! „Може да сме приключили с миналото, но то не е приключило с насˮ!

Коментари