Православната църква отбелязва Лазаровден

Православната църква отбелязва днес Лазаровден. Всяка година той се празнува в предпоследната събота преди Великден.

В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим.

Според Евангелието, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и починал. Когато Христос се завърнал, той възкресил покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа.

Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия Лазаровото въздигане от смъртта, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

Според българската народна традиция

Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

На този ден групи от по шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.

На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

Днес имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.