Голям празник е днес! Църквата чества успението на най-великия ни светец

На 18 август Българската православна църква отбелязва смъртта (Успението) на Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, който е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец лечител, основател на Рилския манастир.
Той роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу.
Умира на 18 август 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 г. унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години.
След освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. През 1469 г те се върнати в Рлския манастри Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия. В края на живота си той съставил своя „Завет“ .
В него светецът пирдовава на хората да съхранят вярата си непорочна от „всякакво зломислие“ и да се пазят от „сребролюбивата змия“, „защото сребролюбието е корен на всички злини“. В Завета още се казва: „Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!“
На днешния ден църква почита и паметта на мъчениците Флор и Лавър. Те били братя каменоделци-хрисияни, живели през II век в Илирия. Езичниците в съседната област решили да издигнат храм в чест на един от своите богове. Управителят на Илирия изпратил там двамата братя, които се славели като изкусни каменоделци.
Флор и Лавър започнали усърдно да работят, а заплата си раздавали на бедните. Те непрекъснато разказвали на езичниците за Исус Христос и за неговата саможертва. Много от тях приели християнската вяра.
Един ден синът на главния жрец наблюдавал работата на майсторите, когато камъче го ударило по окото. Баща му обвинил за случилото се двамата братя. Флор и Лавър взели при себе си детето. Цяла нощ се молили за него и на другия ден то започнало да гледа, както по-рано. Тогава самият езически жрец повярвал в Исус.
Броят на вярващите се увеличавал. Когато храмът бил готов, те се събрали около него, за да го посветят на Христос. Унищожили идолите и поставили в храма светия Кръст. Като узнал за това, началникът на града заповядал да заловят всички участници и ги наказал със смърт.
Флор и Лавър били жестоко измъчвани и след това хвърлени в пресъхнал кладенец и засипани с пръст. След много години мощите на мъчениците били намерени и пренесени в Цариград.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.