Златни солиди на Юстиниан I и нови данни за крепостта „Боженишки Урвич“
На 14-ти август приключи тазгодишното – трето археологическо лято на обект – Антична и Средновековна крепост „Боженишки Урвич“, край село Боженица, общ. Ботевград.
За трета поредна година, предвидените от Община Ботевград средства за проучване, почистване, поддържане и осигуряване на адаптирана среда и добра социализация на недвижимата културна ценност, осигуриха три седмици на интензивна работа.
Стартиралите на 25-ти юли дейности на екипа в състав: гл. ас. д-р Методи Златков – НАИМ при БАН и Рени Петрова – ИМ Ботевград – ръководители, гл. ас. д-р Николай Димитров – ИМ Ботевград – зам. ръководител, Йоанна Ненкова, Стефан Иванов и Николай Маринов – студенти по археология, и осем души работници от село Новачене, се изразиха в ново пълно почистване на обекта от съборени дървета, треви, храсти и боклуци, оставени от посетителите и продължаване на обичайните изкопни работи, стартирали в предишните два сезона.
В последвалите дни най-интензивно се развива работата в сектор, в който има непроучен участък от трасето на най-южната крепостна стена, в близост до Северозападната кула на крепостта. В по-голямата част от този сектор, най-горните културни напластявания са проучени още през 80-те години на XX в., но разкопките не са довършени. Целта е довършване на работата, за да се подходи към реставрация, консервация и възстановката на укрепителните съоръжения, които в по-ранните години остават под земните пластове.
Проучва се частично и нов участък от вътрешната крепостна стена с дължина 5 м. Заедно с миналогодишния участък, общата разкрита дължина на вътрешната крепостна стена през 2024 – 25 г. е 11 м.
Чрез залагането на нови сондажи, категорично се потвърждава още едно от становищата на екипа по отношение на извършената възстановка през 1987 – ма година, че това удължение не е коректно реставрирано поне в последния си участък с дължина 3 м. Направени са наблюдения върху изравнените му профили от юг и от изток, и там най-добре се вижда, че участъкът не е фундиран върху стара основа, а направо върху културен пласт. Явно това е последно реставриран участък и се е следвало само предположеното трасе на крепостната стена, начертано с пунктир на плановете за реставрация на укреплението. Този участък трябва да бъде демонтиран, за да може пластът под него да се проучи, но най-вече, за да може след това крепостната стена да бъде реставрирана коректно, казват специалистите.
Довършено е проучването на сградата от VI в. По думите им, тя е опожарена през 60-те – 70-те години на VI в. В нейните останки са открити сравнително голямо количество археологически материали – керамика, монети и железни предмети (през 2024 г. – стрели, лемеж, катарама, а през 2025 г. – желязна лампа и част от желязна верига, солидно количество нумизматичен материал).
Местонамирането на тази сграда между вътрешната и външната крепостни стени предполага, че тя е има роля в отбраната на крепостта. Била е двуетажна. Съдейки от наличието на мазилки върху пода ѝ, вероятно горният етаж е бил граден от колово-плетена конструкция. Разкриват се нейно продължение на запад, което е ново лице на вътрешната крепостна стена. Нейното функциониране в тази посока предстои да се изяснява.
Със сигурност археолозите потвърждават, че разкритата в предходния сезон сграда пак в този сектор е част от полувкопана средновековна сграда от XIVв., която е изградена върху тази от VI в., но и върху крепостната стена. Това е свидетелство, че този участък от крепостната стена не е функционирал през Средновековието.
В източната част на сектора са разкрити три пласта, от което става ясно, че новоразкритият участък от вътрешната (южната) крепостна стена е най-ранен. Предстои да видят дали има запазен непроучен през 80-те години културен пласт до вътрешното лице на най-външната (северната) крепостна стена.
Извършена е цялостна реставрация на Г-образния свободно стоящ стълб пред външната крепостна стена. Нападали камъни и пукнатини са възстановени с хоросанов разтвор и камък.
По време на разкопките са открити не много на брой, но изключително ценни артефакти (керамика, железни предмети от бита, сребърни и бронзови орнаменти от облеклото, сред които и девет копчета, два златни солида с перфектно качество на император Юстиниан I (527-565 г.) и множество късно-антични фолиси, отново с чудесно качество, което улеснява тяхната четливост. Златните монети са предадени за съхранение в ИМ – Ботевград, а останалите находки за реставрация в НАИМ при БАН.
След края на разкопките е направена теренна консервация и зазимяване на обекта. Разкритите зидове са застлани с подпокривно фолио и геотекстил, които са покрити с камъни и пръст.
Отново в ремонтните работи по подмяна на дървените стълби, отвеждащи посетителите към най-важните елементи от цялата архитектурна композиция на Урвич, а именно черковния скален параклис и надписа на Севаст Огнян, екипът е разчитал на организацията на служители на ОП „БКС“ Община Ботевград, което пък е свидетелство за полаганите грижи и поддържането на обекта.
Желанието на археолозите е да продължат проучванията и грижата за културната ценност и през следващите години. С уважение към изключително важната работа на своите предшественици по проучване, реставриране, експониране и социализиране на този важен български археологически обект смятат, че фронтът на работа може да бъде разширен, предвид факта, че едва две десети от територията на крепостта е напълно проучена.
За това ще разчита отново на предвидени средства в бюджета на Община Ботевград и на скромно заделен бюджет от историческия музей, тъй като научно-изследователския подход в разнородните музейни дейности се допълва по един безспорно наложил се метод в проучванията за миналото и недвижимото културно наследство – археологическия.
