За проектите на Цветина Петкова – носителят на ноу-хау и промяната в Ботевград

Цветина Петкова е родена в Ботевград. Живее в родния край до 11 клас, след това учи в София, а резултатът е придобиването на юридическо образование. След като вижда предимставата и недостатъците на големия град, обикаля не една страна по света, Цвети иска да се завърне към корените си – към къщата на баба и дадо си. И не само. Цял куп инициативи са нейно дело, с които привлече вниманието и помощта на много наши съграждани и преди всичко- на общинското ръководство. Стартирайки първия си проект през 2017 г. и съживявайки къщата на баба си и дядо си (Зелин Хаус), Цветина иницира няколко творчески проекти (хижа Рудината, Предай нататък – Кино и беседи за будност), насочени към будните хора в Ботевград, чрез които цели да им пприпомни, че има смисъл, че начинът на живот, зависи от самите нас и че най-важен е личният пример. Все начини и поводи да формираме будна общност на действието в Ботевград.

Нека разкажем от първо лице за едно необикновено момиче, което с много заряд и енергия, иска да промени света около себе си.

Цвети, ти бе главно действащо лице на протеста „На щурм срещу шума на Зелин“ . Какъв според теб ще бъде отзвука от него?

Отзвука вече е налице, тъй като стигнахме на национално ниво да бъдем чути, защото споменахме, че този проблем датира повече от 20 години. И понеже опитите на общината и на инициативния комитет са останали без резултатни, направихме първата стъпка с ясната заявка, че когато сме заедно – будните хора,  случихме цялата организация. Благодарение на Иван Гавалюгов и Борис Борисов, които в човешкия си облик са граждани, се включиха с ясното съзнание, представлявайки общината, показаха че заедно можем повече и ни подкрепиха, заедно с Института по безопасност. Най-важното е, че  в началото бе тръгнала Жени Говедрска да събира подписка и постепенно се включихме аз, Павел, Тихомир, Богдан Милчев и т.н. Така, че отзвука вече е налице, има поети ангажименти от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“. Досега много пъти са поемани ангажименти, но официално не са заявявани. Това също е един от най-важните резултати. Важен резултат е, че отправихме ясно послание към Бойко Борисов, който в България дава ясни заявки, че от него зависи да се случват нещата – той разпределя средствата, той посочва кой да върши нещата. В Ботевград се случи нещо ново. Направихме една нова осъвременена версия на това, що значи протест и понеже има много хора ,които се притесняват, че на протеста не се събраха много хора, мога да ги успокоя , казвайки, че промяната никога не тръгва от масата, тя тръгва от определен кръг от хора. Хората всъщност не са узрели и не осъзнават, че силата всъщност е в нас и тогава, когато сме заедно не е повод да им се сърдим. Аз съм сигурна, че ще дойде време, когато все повече хора ще осъзнаят тази работа и ще се включат тогава, когато има резултати и ще разберат, че ние които не представляваме институции или партии, не носим емоционален багаж, който да ни провокира да се съмняваме в себе си.

Протестът бе само една малка част от инициативите, които ти задаваш на обществото, на хората, които са на твоята възраст, но и не само. Разкажи за твоите инициативи.

Зимата стартирахме с първата и това е проект, който се казва „Предай нататък- беседи за будност“. Идеята се роди, когато имаше протест за Иван Гавалюгов и хората очевидно показаха как силата и властта са в тях и от тях зависи този човек да бъде там, ако го припознават и го харесват. Отидох да видя настроението, защото отскоро обитавам Ботевград повече. Преди да отида на протеста направихме заявка за друг проект за хижа Рудината, която е на сърце на всички в Ботевград. Първата заявка направихме на обсъждането на общинския бюджет, когато видях новата „Зала Ботевград“, след това бе митингът и всъщност така се роди идеята хората да гледат един филм „Исландия – тенджери и тигани“ , за да видят как се случва революцията там  през 2007 и 2088г, т.е. как хората провокират цялата промяна и създават граждански организации. Тези хора са с юридическа и  административна експертиза. Направихме две прожекции и после настъпи тази ситуация с несъществуващия коронавирус. Това бе първият проект. Вторият проект бе свързан с желанието на десетина доброволци да възстановим хижа „Рудината“. Започнахме срещи с Български туристически съюз, с Общината, започнахме правната и фактическа обосновка. Разбрахме, че хижата е публична държавна собственост, но няма акт за държавна собственост. Започнахме да формираме становище, което да предложим на общината, за да може тя да задвижи процедура  чрез областния управител и МРРБ, с принципала – Министерство на туризма, за да се издаде нов акт за собственост с предложение вместо БДС, да отговаря за нея общината. Междувременно докато започнахме задвижването на тази процедура, започнахме да ходим на хижата. Първото бе на 3-ти март, забихме флага и направихме план за действие, какво трябва да се случва оттук нататък. Второто качване бе преди три седмици, когато  всъщност с първата група от 10 доброволци изчистихме големия боклук, който бе трупан повече от 30 години. Качихме се отново събота – 27 юни, за качим дървени греди, за да сменим навеса, който  се руши. Това, което можем да направим е да кандидатстваме по проект на МИГ-а и да можем да получим финансиране. Друг финансов инструмент, който сме предвидили, това е спонсорството. Като има толкова много хора, които милеят за хижата да видим, кои са тези, които реално ще подадат ръка физически. На следващо качване до хижата ще предоставим нов резервоар за вода. Спешните неща са тока и водата и място за спане. Постоянно получаваме въпроси , кой ще е хижар. Познавам много други млади хора, които са възстановили стари хижи по нов начин, където хижата придобива нов облик и няма да става въпрос за ядене на кебапчета, а става дума за иновативни млади хора, със събития, които са свързани със  спорт и хубава храна, с тематични събития, свързани с природата. За да се появи хижар, ние трябва да създадем условия и най-важното е да има общност, на която може да разчита.

През последната половин година обследвахме какво се случва с туристическо дружество „Венеца“, което от 2010 г чрез договор , сключен с БТС е стопанисвало и управлявало тази хижа. Срещнахме се с последните членове на туристическото дружество, за да дадем заявка за приемственост и да научим от тях какво е положението. Хората са добронамерени и искат да помагат. Говорим за изграждане на един нов модел на управление на хижата и принципът на приемственост е много важен. Туристическото дружество в момента не съществува в правния мир – то не е пререгистрирано и няма някаква дейност, т.е. от 2010г не е отразявало дейност и смяната на управителните съвети не са отразявани някъде. Затова тръгваме да го възстановяваме.

Моля те разкажи накратко за основния ти проект, заради който ти си в Ботевград.

Да, това, което стартирахме е номадско уединение , което означава мрежа от места, хора и проекти. Първата локация от проекта е „Зелин хаус“. Това е къща на баба и дядо, която трансформираме в социално средище за иновативни хора и събития – не просто  IT  специалисти, но уеб дизайнери, творци на свободна практика и.т.н.  “Зелин Хаус” e място за хубави срещи и хубави хора. Място, от което може да работиш с лаптопа си, да пиеш чаша ароматен чай, да срещнеш интересни хора и да получиш интересни знания. Място за търсачи. Търсачи на новотo.

Искаме да покажем как една стара селска къща може да бъде подходяща за иновативни практики, така и на източник на средства, като един пример как младите хора искат да се завръщат към родните селца и градчета, но не знаят как да изкарват пари. Реално с този проект показваме, как реално се формира общност от млади хора, с общи интереси и как да има голям принос за местното население и местната икономика, защото така включваме местните като храна, като скачане с бънджи и т.н. изграждат се нови бизнес ниши, създават се нови работни места и се развива турзима в региона. Така се решава проблемът с обезлюдяване на селата, малките населени места и резаселването им със сМисъл, усмивки и иновативни хора.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.