Етрополци проведоха обичая „Пеене на пръстените“

Народният обичай „Пеене на пръстените“ в Етрополе е минал през вековете, наситен с чиста народна мъдрост, веселие и благопожелания. Този оригинален, жизнерадостен празник на младостта и веселието се празнува от млади и стари и днес.

Тази година, по традиция, на 13-ти и 14-ти януари на площад „Зольовец“ при Зольовската чешма се проведе обичая „Пеене на пръстените“. Той символизира изпращането на старата и посрещането на Новата година. За същността и символиката на съхранения в Етрополе обичай, в сутрешното предаване „Нашият ден“ на Националното радио „Христо Ботев “ разказа Таня Денова, завеждаща отдел „Етнография“ в Исторически музей – Етрополе.

На 13-ти януари в 16.00 часа Етрополската духова музика засвири кръшно хоро на Зольовския площад. Ръководителката на певиците Симеонка Червенякова, наричана „кукорбашийка“ поведе хорото, държейки калайдисано котле, украсено с бръшлян и здравец.Началото на първия ден на обичая, когато е „Топенето на пръстените“ започна с приветствието на „кукорбашийката“ –„Добре дошли да пеем пръстенете и да предричаме щастие!…“

Жените от вокална група „Димана“ към НЧ „Тодор Пеев 1871” изпяха припевите на Песента на пръстените.

След това „кукорбашийката“ призова всички да пуснат свой пръстен или друг накит в котлето с думите- „А сега, пръстен или гримна в котленцето пуснете, желание си намислете, през нощта само хубави сънища сънувайте, утре весели дойдете, а наричането на мене оставете.“ Изви се кръшно хоро и „кукорбашийката“ раздаде жито на присъстващите за да го сложат вечерта под възглавницата си.

Поверието е, че каквото сънуват през нощта това ще им се случи през Новата година. На следващия ден, 14-ти януари – Василовден е „Наричането на пръстените“. В 11.00 часа певиците отново се събраха на площада и всички, които са пуснали пръстени или други предмети. Водата в котлето бе замръзнала и поверието гласи, че годината ще е здрава и плодородна.Певиците изпяха отново традиционните припеви на Песента на пръстените. След това „кукорбашийката“ се обърна към присъстващите с думите- „Добре дошли да пеем пръстенете и да предричаме щастие!…“. Всички с нетърпение очакваха да чуят какъв ще е техният късмет през новата година. Кукорбашийката вади от котлето пръстен и нарича- “С трендафил мома в градина – честита е всяка година”. “Шарена, шарена паница – търси сгодна годеница”, “Златна тояга из града бяга – богаташ с много пари”, “ Бял червен ерген търси мома под леген.”“ Тая мома гласовита търси музикантче .”, “ Здравец на ухо да закачи, да бъде здрав през цялата година.”, “ Да му дойдат от две страни , една булка да венчава, друга деца да кръщава.”, “ Стари грижи в сърце да не задържа, безгрижни ще бъдат идните години.” , “Да остарееш и да побелееш като Стара планина.”, “На стол седи, кесия върти – не губи кураж, иде нов тираж”, “ Науката да гледа, там чака го победа.”`, “Да вземе мъж с работа, че мъж без работа е като святкане без дъжд”, ”Да работи и прибира всичко що земята е родила”, “ Тая мома ще вземе другоселец .”, “На хората здраве ще дарява и болните от болки ще спасява – за лекар да се изучи”, “ Жълта тиква на плет – хубава мома на сглед“… и така „кукорбашийката“ нарича със закачки и усмивка, докато не извади всички пръстени.

Обичаят “Пеене на пръстените” в гр. Етрополе и днес обединява поколения от различни възрасти с надеждата за здраве и берекет през Новата година. Празникът носи много веселие и радост, зарежда с настроение ежедневието на хората и събужда надежда за любов и по-добър живот. С пожелание всички наричания на кукорбашийката да се сбъднат и да сме живи и здрави.